„О” или „У”
* Поставяне на „О” вместо „У”
o волкан — вулкан
o дооточнявам — доуточнявам (уточнение)
o образование — образувание (от глагола образувам: скално образувание)
o оважавам — уважавам
o овековечавам — увековечавам
o овеличавам (се) — увеличавам (се)
o оеднаквявам — уеднаквявам
o оказвам — указвам (указвам посока, път; синоними: показвам, посочвам)
o оличавам — уличавам
o оповавам се — уповавам се
o опражнявам (се) — упражнявам (се)
o осмихвам (се) — усмихвам (се)
o оспокоявам (се) — успокоявам (се)
o оспивам се — успивам се
o осъмнявам се — усъмнявам се
o оспявам — успявам
o оточнявам — уточнявам (уточнение)
o охажвам — ухажвам
o очудвам (се) — учудвам (се)
o радиос — радиус
o словообразователен — словообразувателен
* Поставяне на „У” вместо „О”
o кулиба — колиба
o убесвам — обесвам
o убиждам — обиждам
o убичам — обичам
o образувание — образование (от глагола образовам: висше образование)
o указвам — оказвам (оказвам помощ, натиск)
o улекна (ми) — олекна (ми)
o упаковам — опаковам
o уплаквам (се) — оплаквам (се)
o упростявам — опростявам
o упора — опора
o упрощавам — опрощавам
o упържа — опържа
o урганизирам — организирам
o уръдие — оръдие
o уръжие — оръжие
o усвежавам (се) — освежавам (се)
o услушвам се — ослушвам се
o усмелявам (се) — осмелявам (се)
„А” или „Ъ”
* Поставяне на „Ъ” вместо „А”
o обръщение — обращение (парично обращение)
Съществува и думата „обръщение”, която обаче има друг смисъл и затова е грешно да се употребява вместо „обращение”.
o кървъв — кървав
o неотдавнъшен — неотдавнашен
* Поставяне на „А” вместо „Ъ”
o обращение — обръщение
o царвул — цървул
„Е” или „И”
* Поставяне на „Е” вместо „И”
o интелегентен — интелигентен
o корегирам — коригирам
* Поставяне на „И” вместо „Е”
o инжинер — инженер
o привеждам — превеждам (превеждам от един език на друг; глаголът привеждам има съвсем друг смисъл: привеждам в действие, привеждам пример, доказателство)
„А” или „Я”
* Поставяне на „Я” вместо „А”
o олимпияда — олимпиада
* Поставяне на „А” вместо „Я”
o христианство — християнство
„О” или „А”
* Поставяне на „А” вместо „О”
o четах — четох
„О” или „Ъ”
* Поставяне на „Ъ” вместо „О”
o четъх — четох
„И” или „Й”
* Поставяне на „Й” вместо „И”
o войн — воин
„З” или „С”
* Поставяне на „С” вместо „З”
o исконно — изконно
o испит — изпит (от изпитвам)
o испускам — изпускам
o источник — източник
o нисш — низш
* Поставяне на „З” вместо „С”
o визш — висш
o зборник — сборник
„Д” или „Т”
* Поставяне на „Д” вместо „Т”
o свадба — сватба
* Поставяне на „Т” вместо „Д”
o загатка — загадка
„Щ” или „Ш”
* Поставяне на „Ш” вместо „Щ”
o посрешна — посрещна
o съшност — същност
Двойно „н” („нн”)
Двойно „н” („нн”) се появява само в случаите, когато прилагателното в мъжки род завършва на „нен”. Тогава е-то изчезва и двете „н” се сливат в „нн”.
Пример: ценен -> ценно, ценна.
Изключение: несъмнен -> несъмнено.
В останалите случаи — когато липсва окончание „нен” в мъжки род — се пише едно „н”.
* „нн” вместо „н”
o единственно — единствено
o искренно — искрено
o косвенно — косвено
o несъмненно — несъмнено
o особенно — особено
o писменност — писменост
o свещенно — свещено
o съкровенно — съкровено
o същественно — съществено
* „н” вместо „нн”
o воено — военно
o времено — временно
o есено — есенно
o надменост — надменност
o повиност — повинност
o цено — ценно
Изпускане на букви
* Замяна на „ЗС” със „З” или „С” — в тези случаи представката на думата завършва на „з”, а коренът започва със „с”: без-спорно
o безледно, беследно — безследно
o безпорно, беспорно — безспорно
o изтинал, истинал — изстинал
o изтрел, истрел — изстрел
* Поставяне на „С” вместо „СТ”
o ентусиас — ентусиаст
o замесник — заместник
o извесно — известно
o израсвам — израствам
* Изпускане на „Т” при членуване на съществителни от женски род, завършващи на „Щ”
o ноща — нощта
o площа — площта
* Други
o отверка — отвертка
Граматика
Пълен или кратък член
Неправилната употреба на пълния и краткия член при имената
във или от мъжки род е една от най-честите грешки, правени от пишещите
на български език. Казвам „пишещите”,
защото това е писмено правило, и затова няма нужда да се спазва
и в говорната реч, както може би някои предполагат.
Кога трябва да пишем пълен член и кога не?
Стандартната версия гласи: подлогът в едно изречение
трябва да се членува с пълен член.
Подлог се нарича вършителят на действието от граматична гледна точка.
В повечето случаи е доста лесно
да се определи
подлогът,
но понякога това може да бъде доста трудно.
В следните изречения лесно може да се обърка
вършителят
на действието:
* Обектът се охранява.
* Магазинът е затворен.
Доста често може да срещнете следната грешна употреба:
* Обекта се охранява.
* Магазина е затворен.
Тук грешката се предизвиква най-често от това, че имаме страдателен
залог. Това води до заблудата, че в изречението лиспва подлог,
което не е така. Подлог в този случай е не логическият вършител
на действието, а граматичният. Това е
магазинът или
обектът.
Залогът не бива да ни смущава.
Ако пък направим тези изречения въпросителни, е още по-голяма
вероятността да се допусне грешка при членуването:
* Охранява ли се обекта?
* Затворен ли е магазина?
Правилният вариант е:
* Охранява ли се обектът?
* Затворен ли е магазинът?
Как можем лесно да познаем кой е подлогът в изречението?
Едно важно правило може да ни бъде от голяма помощ. А то е,
че подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако променим
подлога, се променя и сказуемото. Нека да погледнем как изглеждат
горните изречения, ако съществителното е в множествено число:
* Обектите се
охраняват.
* Магазините
са затворени.
* Охраняват ли се
обектите?
* Затворени ли са
магазините?
Вижда се, че за да имат смисъл изреченията, е нужно да променим
спрежението на глаголите, а това ясно показва, че съществителните
играят ролята на подлози.
Съществува и друг начин да познаем, дали дадена дума е подлог.
Просто трябва да заменим въпросната дума с лично местоимение.
Ако пасва „той”, значи думата е в именителен падеж,
а в този падеж стои подлогът, ако местоимението е
„него” или „нему” („на него”),
значи имаме винителен
или дателен падеж, а това значи, че думата не може да играе ролята
на подлог. Да направим проверка с горните изречения:
* Той (обектът) се охранява.
* Той (магазинът) е затворен.
* Охранява ли се той (обектът)?
* Затворен ли е той (магазинът)?
Вижда се, че всички заменени думи са подлози.
А сега едно последно правило. В математически стил то гласи:
необходимо условие една дума да бъде подлог е пред нея да няма предлог.
Това означава, че ако пред определена дума стои предлог, тогава тази
дума в никакъв случай не може да бъде подлог и следователно не трябва
да получава пълен член:
* Това е краят на примера.[/quote]
EDIT1: Лявата част е вярната, дясната - не толкоз вярната.
EDIT2:
ПълниЯТ член го има само до 55 години. После - както дойде.
