Филм номер 8 от първата поредица филми на ESPN: "30 филма за 30-годишнината на ESPN" или просто "30 for 30". Поредицата има за цел да покаже спорта от по различна гледна точка: расизъм, ксенофобия, допинг, бъдещи супер-звезди загинали твърде млади, намесата на политиката в спорта, къде е границата при феновете и т.н. Поредицата е посрещната с огромен интерес и набързо се разраства, като до момента включва 3 основни сезона и 3 отделни поредици под общата шапка: 1 посветена на футбола, 1 с по кратки като съдържание филми.
Реджи Милър или Реджиналд Уейн Милър е една от многото легенди в НБА. Роден с деформация на бедрата, които му пречат да ходи правилно, от малък носи специални шини. От там е характерния за него навик да стреля, като единият му крак винаги е издаден силно напред, което води до допир с противника, което от своя страна води до промяна в правилата на НБА за свирене на нарушение. До прословутите мачове с Никс, Реджи остава в сянката на сестра си Шерил, легенда в американския женски баскетбол. Избора на Реджи в драфта през 87-ма е посрещнат с огромно негодувание от местните и на Реджи му се налага още от първия сезон да се доказва. Той бързо се превръща в основен реализатор на Индиана Пейсърс, като държи местния рекорд по най много отбелязани точки в един мач 57 точки в сезон 92-93. Един от най добрите снайперисти в НБА за всички времена, и е в топ 5 на 50-40-90 класацията на НБА за всички времена(50 % успеваемост от средно разстояние, 40%-от тройката и 90% от наказателната линия). Известен е и като една от "най-цапнатите усти" в НБА, начело с Лари Бърд, Гари Пейтън и Майкъл Джордан. Тази му черта да провокира води до епичните битки с "Никс" и прословутия словесен дуел със Спайк Лий. В сериите Реджи прави чудеса невиждани до този момент в НБА. В единия мач отбелязва 25 точки отбелязани в последната четвърт с която отбора му открадва победата, в друг, 18 секунди преди края и дефицит от 6 точки, Реджи отбелязва две последователни 3-ки само за 3 секунди, за да може отбора му отново да открадне победата в последните секунди. След като успяват да елеминират "Никс" през 98-ма, Индиана се изправя срещу хегемона Чикаго, а Реджи в епичен дуел с Майкъл Джордан, като така му влиза под кожата, че Майкъл му налита на бой на няколко пъти. В мач 3 от серията Реджи прави поредното чудо: с изкълчен глезен в 3-тата част и изоставане в резултата, отбелязва 16 от общо 28 точки за да измъкне победата, а в мач 4 0,7 секунди преди края отбелязва 3-ка пред погледа на Майкъл за да изравни серията. Индиана губят финала, но не и желанието за победа. Реджи упорито отказва да напусне тима, въпреки предложенията от Лейкърс и помага за изграждането на нов отбор около него, като той се превръща в ментор за младите, които почват да го наричат "Чичо Редж". През 2000-та най после стигат до финалната права за да загубят от Лейкърс на Шак и Кобе. Реджи отново се представя на висота. През 2005-та, новата звезда на Индиана, Джърмейн О`Нийл, отбелязал 55 точки в двубоя, минути преди края на мача, доброволно напуска игра за да не счупи рекорда на Реджи. Понастоящем Режди Милър е член на Залата на Славата, коментатор в ТНТ и продължава да помага на младите играчи в Индианаполис.
"Не бях атлетичен, не бях от най-бързите, нито със светкавични реакции, не можех да отскачам високо. Нищо такова. Дали заслужавах да играя срещу най-добрите? Определено!" - Р. Милър