Nikcho
18 Oct 2006, 01:47 PM
Ш О Н К О Н Ъ Р И
Откакто съществува системата за звездите в киното, актьорската професия става с “повишена трудност”. Истината е, че публиката е тази, която определя мястото им на екрана. Тя е способна да издигне нечия кариера, но и със същия успех може да я срине. Историята на киното прелива от такива примери. Още повече, че актьора е този, който излага себе си на показ и към 90 % от успеха на даден филм, се дължи именно на него. Особено внимателно трябва да се избират проектите. Малцина са онези, които могат да си позволят да се появят в по-слаб филм, без това да засегне извоюван вече успех.
Един от тях е Шон Конъри. Обявяван нееднократно за секссимвол, човек тръгнал от нищото, започнал трудно, но развил шеметна кариера и станал звезда на 32 години, благодарение на един литературен образ.
Шон Конъри е роден под името Томас Шон Конъри на 25.VІІІ.1930г. в Единбург, Шотландия. Баща му е бил шофьор на камион, а майка му прислужница. Малкият Томас е принуден да работи, за да подпомага семейството си. От осмата си годишнина, всяка сутрин разнася мляко по домовете. На 13 години напуска училище и се захваща с нелеки професии. Бърка бетон, търгува с желязо, полира ковчези в местно погребално бюро. На 17 години постъпва във флота, но язва на стомаха го връща на сушата след три години. През лятото работи като спасител на плажа, а през зимата, като модел в рисувално училище, където е взимал по-малко от 1 лира на час. Отива в Лондон и се явява на конкурса “Мистър Вселена - `50”. Не го спечелва и си намира работа като хорист в пътуващата трупа “South Pacific”. Играе добре футбол и дори получава предложение от “Манчестър Юнайтед”, но е на 22 години и не приема, замисляйки се, че кариерата на един спортист залязва към 30-те. Избира актьорската професия. Посещава курса по езикова техника и пластика на лондонският балетист Малгрем и упорито се самообразова, изучавайки системата на Станиславски. Една от първите му екранни появи е в телевизионна адаптация на “Ана Каренина” в ролята на Вронски. Следва участие в телевизионната поредица “Юначагата американец”, където е забелязан от “Туенти Сенчъри Фокс” и му е предложен договор, който скоро е разтрогнат поради неспазване от страна на компанията.
Дебютът на Шон Конъри на голям екран е във филма “Let’s Make Up”/1954/ на Хърбърт Уилкокс. Следват “Time Lock”/1957/ на Джералд Томас и “No Road Back”/1957/ на Монтгомъри Тили. През същата 1957г., той се среща за първи път с режисьора Теренс Йънг, /който играе важна роля за по-нататъшната кариера на актьора/ във филма “Action Of The Tiger”. През 1958г. снима три филма: “A Night To Remember” на Рой Бейкър; “Hell Drivers” на Сай Ендфийлд и “Another Time, Another Place” на Луис Алън.
В 1959г. Конъри се снима при един от най-добрите режисьори на приключенски филми Джон Гилермин. Той е екранизирал творби на Агата Кристи, Едгар Райс Бъроуз и Едгар Уолес. Негова е суперпродукцията от 1974г. “The Towering Inferno”. Филмът се казва “Tarzan’s Greatest Adventure”, в който ролята на Тарзан се изпълнява от Гордън Скот, а Шон Конъри играе лудият търговец на оръжие О`Баниън. В същата година, актьорът се снима в още един важен филм за развитието на кариерата му. Той е “Darby O`Gill And The Little People” на Робърт Стивънсън, който е режисьор и на хита от 1964г. “Mary Poppins”, а продуцент е самият Уолт Дисни. В този филм го забелязват Албърт Броколи и Хари Залцман, които три години по-късно ще поканят Конъри за ролята на Джеймс Бонд, в продуцираната от тях поредица. Следва военната комедия “Operation Snafu”/1961/ на Сирил Франкъл, повела след себе си военната драма “The Longest Day”/1962/ на Кен Анакин. Това е пищен тричасов епос, засягащ конкретно съюзническият десант в Нормандия. Конъри се появява за 5 минути, но вече е изградил свое екранно присъствие и съвсем не е незабележим сред хилядите статисти. Още по-голяма чест в този филм за него е, че името му стои редом до Джон Уейн, Хенри Фонда и Ричард Бъртън. През същата година се снима и в “The Frightened City” на Джон Лемонт, както и в първия филм от “бондиадата” “Dr. No”. Авторът на книгите за Бонд Иън Флеминг, иска ролята да се играе от Кари Грант, но той вече е в неподходяща възраст за персонажа. Били са обсъждани варианти, като Дейвид Нивън, Ричард Бъртън, Рекс Харисън, Майкъл Кейн и дори Роджър Мур, който се въплъщава в агент 007 едва през 1973г., когато мястото на Бонд е овакантено от Конъри. Шон Конъри спечелва кастинг между 1100 кандидати, донякъде благодарение на режисьора Теренс Йънг, с когото вече е работил и на продуцентите Залцман и Броколи, които го забелязват през 1959г. Снимките започват през февруари на остров Ямайка и завършват 58 дни по-късно. На 5.Х.1962г. филмът излиза на екран. Критиката е въздържана, но публиката е въодушевена и Конъри блясва за една нощ. Месец по-късно се жени за актрисата Даян Чиленто. От брака им се ражда сина му Джейсън, който също става актьор, но все още не е показал нужните качества, без да е в сянката на баща си.
Шон Конъри вижда, че Бонд е златна мина, но също така, че може да спъне актьорското му развитие, но под влияние на Даян застава отново като 007 пред камерата на Теренс Йънг във филма “From Russia With Love”/1963/. Отново успех, но актьора решава да разнообрази репертоара си и се снима в “Woman Of Straw”/1964/ на Базил Диърдън, където си партнира с Джина Лолобриджида и Ралф Ричардсън, както и при “краля на съспенса” Алфред Хичкок в “Marnie”/1964/. Заснет непосредствено след шедьоврите “Psycho”/1960/ и “The Birds”/1963/, този филм не е от най-добрите Хичкокови творения, но положително е важен за актьора и неговата система за самообучение. Публиката, обаче, иска Бонд и №3 не закъснява. Появява се “Goldfinger”/1964/ на Гай Хамилтън, признат за най-слабия от поредицата. Последван е от признатият за най-добър /”Оскар-65” за специални ефекти/ “Thunderball”/1965/ отново на Теренс Йънг.
През 1957г. един млад амбициозен режисьор прави невероятно силен дебют, екранизирайки пиесата на Реджиналд Роуз “12 Angry Men”. Той се казва Сидни Люмет. Пътят на Шон Конъри се пресича с неговия за първи път във филма “The Hill”/1965/, военна драма, в която се забелязва, че актьора може повече от Бонд. През 1966г. снима само един филм и той е “A Fine Madness” на Ървин Киршнер. Джеймс Бонд се оказва голямо изкушение и Шон Конъри се снима в “You Only Live Twice”/1967/ на Луис Гилбърт. Следва опит в друг жанр, а именно уестърна “Shalako”/1968/ на Едуард Дмитрик, в партньорство с Бриджит Бардо. Хронологичното продължение са: “Molly Maguires”/1970/ на Мартин Рит и снимания в Съветския съюз “The Red Tent”/1971/ на Михаил Калатозов. Официалната “бондиада” свършва за Конъри с филма “Diamonds Are Forever”/1971/ на Гай Хамилтън. Следва нова среща със Сидни Люмет и то не една, а три последователни. Това са филмите “The Anderson Tapes”/1972/, който е дебют на актьора Кристофър Уокън; “The Offence”/1973/ и “Murder On The Orient Express”/1974/, където му партнират Джон Гилгуд, Ванеса Редгрейв, Антъни Пъркинс, Ингрид Бергман и Лорейн Бакол, а като Еркюл Поаро се подвизава Албърт Фини. Преди екранизацията по Агата Кристи, Шон Конъри се снима при Джон Бурман във фантастиката “Zardoz”/1974/.
През 1975г. във филмографията и биографията му се случват още две паметни срещи. Превъплъщавайки се в княза на берберите Мулай Ел Райсули във филма на Джон Милиъс “The Wind And The Lion”, му партнира режисьора Джон Хюстън. В почивките Шон Конъри се отдава на любимия си спорт – голфа. Дори се записва на турнир в Казабланка и печели първо място при мъжете, а първо място при жените, печели френската художничка Мишлин Рокбрюн. Двамата са щастливо свързани и до днес.
След привършване снимките на филма “The Terorists”/1975/ на Каспар Уърд, гореспоменатият Джон Хюстън кани Шон Конъри за участие в екранизацията по Ръдиард Киплинг “The Man Who Would Be A King”/1975/ в партньорство с Майкъл Кейн. Следва недооцененото му изпълнение в “Robin And Marian”/1976/ на Ричард Лестър, режисьор с много тънко чувство за хумор, който обича да пародира класически произведения. Тук Конъри играе застаряващия Робин Худ, ролята на Мериан е поверена на Одри Хепбърн, а като Ричард Лъвското сърце се появява Ричард Харис. В “The Next Man”/1976/ на Ричард Сарафиян, самоукият шотландец е в ролята на дипломат от Саудитска арабия.
Ричард Атънбъроу е известен като актьор, но и като режисьор на биографичните филми “Gandhi”/1982/ и “Chaplin”/1992/, но през 1977г. той снима военния “A Bridge Too Far”, в който събира Конъри с Антъни Хопкинс, Робърт Редфорд, Майкъл Кейн и Джин Хекман.
Следват “Meteor”/1979/ на Роналд Нийм; “The Great Train Robbery”/1979/ на Майкъл Крайтън, с Доналд Съдърланд и “Cuba”/1979/ на Ричард Лестър.
През 1981г. Шон Конъри прави жест към режисьора Тери Гилиъм, като участва в неговия филм “Time Bandits” без хонорар. Тук той е Агамемнон. Фентъзи приказката на Гилиъм е последвана от фантастичния трилър на Питър Хаймс “Outland”/1981/, в който полицейският инспектор от бъдещето О`Нийл разследва титанова афера на една от луните на Юпитер. В “Wrong Is Right”/1982/ на Ричард Брукс, журналиста Хейл предотвратява терористичен атентат срещу Ню Йорк/!?!/ Същата година Шон Конъри е и Зеленият рицар в интерпретация на една от легендите за крал Артур “Sword Of The Valiant” на Стивън Уикс.
1983г. е паметна за Шон Конъри, с това, че той завинаги се разделя с образа на Джеймс Бонд във филма на Ървин Киршнер “Never Say, Never Again”. Това заглавие не е включено в официалната “бондиада”, защото е римейк на “Thunderball”/1965/, но изпъква със запомнящо се партньорство на Ким Бейсинджър и Клаус-Мария Брандауер.
Режисьорът на кинокласиките “The Seventh Cross”/1944/; “The Day Of The Jakal”/1973/ и “Julia”/1977/ Фред Цинеман, снима актьора във филма “Five Days One Summer”/1983/.
След тригодишно прекъсване, Шон Конъри се завръща, създавайки онзи благороден визуален образ на екрана, който завладява зрителската аудитория. Безсмъртният Рамирес в “Highlander”/1986/ на Ръсел Мълкахи и магнетичният брат Уилям от Баскервил в “The Name Of The Rose”/1986/ на Жан-Жак Ано. Последната роля окончателно завършва самообразованието му и освен, че е абсолютният връх в кариерата му, именно тя му носи /според мен/ наградата “Оскар”, присъдена му следващата година за поддържащата роля на полицаят Джими Малоун във филма “The Untouchables”/1987/ на Брайън де Палма.
“The Presidio” на Питър Хаймс и “Memores Of Me” на Хенри Уинклър, са филмите за 1988г. от филмографията на актьора.
През 1989г. Индиана Джоунс се срещна с баща си във филма на Стивън Спилбърг “Indiana Jones And The Last Crusade”. Съдава се един много сполучлив тандем между Шон Конъри и Харисън Форд. Сидни Люмет снима “Family Business”/1989/ с Дъстин Хофман, Матю Бродерик и Шон Конъри, вече в ролята на дядо. Актьорът отново е в Русия с режисьора Фред Шепизи, който екранизира романа на Джон льо Каре “The Russia House”/1990/. Много любопитно превъплъщение като алкохолизирания издател Барли, в партньорство с Мишел Пфайфър и Клаус-Мария Брандауер. Следва отново руска тематика и Конъри като грузинския капитан Рамиус във филма на Джон Мактирнън “The Hunt For Red October”/1990/. През 1991г. Шон Конъри участва за хонорар от 1 000 000 долара, получени за триминутна поява като Ричард Лъвското сърце във филма “Robin Hood: Prince Of Thieves” на Кевин Рейнолдс, прецедент постиган само от Марлон Брандо за “Superman”/1978/ на Ричард Донър. Следва второ изпълнение на Рамирес в “Highlander: The Quickening”/1991/ на Ръсел Мълкахи. Същата година из пресата тръгва слух, че Шон Конъри е болен от рак. Слухът се оказва истина. Актьорът има тумор на ларинкса. Успяват да го овладеят и през 1992г. Шон Конъри е д-р Робърт Кембъл в “The Medicine Man” на Джон Мактирнън. Този доктор открива лекарство против рака в амазонските джунгли, но цивилизацията го унищожава.
Майкъл Крайтън написва романа “Изгряващо слънце”, като кръщава главния герой Джон Конър, взимайки съвсем умишлено за модел Шон Конъри. Естествено е той да изпълнява въпросната роля във филма “Rising Sun”/1993/ на Филип Кауфман. Лековатата комедия на Брус Бересфорд “A Good Man In Africa”/1994/, си е чиста халтура за Конъри, но е доста представителен като професор Армстронг в “Just Cause”/1995/ на Арни Глимчър. През същата година Джери Цукер снима “First Knight”. Доста лустросана продукция с Ричард Гиър и Джулия Ормонд, но Шон Конъри /макар и прекалено излъскан/ е един тежащ на мястото си крал Артур. “The Rock”/1996/ на Майкъл Бей е екшън, който като поотлежи малко, определено ще стане класика. Тук актьора е в ролята на британския шпионин Мейсън, изтрит от света, лежащ в американски затвор. Очевидна е пародийната препратка към Бонд. В приказката “Dragonheart”/1996/ на Роб Коен, изцяло компютъризирано митично животно говори с гласа на Шон Конъри, но понеже е изградено след записа на текста, може да се различи поведение, частично придобито от гласовия донор. Следват “The Avengers”/1998/ на Джеремая Чечик, където актьора реализира първия отрицателен персонаж в съзнателната си филмография. Сър Аугуст де Уинтър е типичен шотландец, който си има дори и поличка, но главната му цел е завладяването на света, чрез владеене на климата; и “Playing By Heart”/1998/ на Уилърд Карол. “Entrapment”/1999/ на Джон Амиел е връщане към екшън амплоато. Учедващо за 69 годишния актьор, но той е отново на нужното ниво, дори когато виси между два небостъргача в Куала Лумпур. Шон Конъри посреща новия век с доста стойностната роля на писателя Уилам Форестър във филма на режисьора Гюс Ван Сант “Finding Forrester”/2000/.
На 6.VІІ.2000г. английската кралица Елизабет ІІ, посвещава Шон Конъри в рицарство. По своему този акт има за цел да поуталожи бушуващия национализъм у шотландеца, но пък и никой не може да отрече, че на 70 години, той заслужава да стане сър.
От 2000г. до 2003г. Шон Конъри участва само в ретроспективни документални филми, разглеждащи например историята на Бонд или творчеството на Хичкок.
Алън Куотърмейн, Дориан Грей, капитан Немо, д-р Джекил и г-н Хайд, се срещат на екрана във филма на Стивън Норингтън “The League Of Extraordinary gentlemen”/2003/. Героят от романите на Хенри Райдър Хагард е изпълнена от Шон Конъри.
През годините са се носели слухове за любопитни проекти с участието на Шон Конъри /уви, нереализирани/, като Дон Кихот /Конъри/ и Санчо Панса /Робин Уилямс/, или ролята на магът от ХІХ век Робер Уден. Също така актьорът трябваше да изиграе ролята на Гандалф в мега хита “The Lord Of The Ring” на Питър Джаксън, но беше заменен от Иън Маккелън. Беше поканен за участие от Клинт Истууд в неговия “Space Cowboys”/2000/1 но и там не се появи. В момента се обсъжда продължение на сагата за Индиана Джоунс, но остава да изчакаме.
Предлагани са му милиони долари, за да напише автобиография, но той отговаря, че това е работа на жена му, която същевременно реализира успешни изложби из цял свят, с картини изобразяващи различни етапи от личния и служебния живот на известния й съпруг. Дали по този или по друг повод, Шон Конъри обича да казва с повишено самочувствие: “Красотата е в очите на гледащия!”
Като се погледне цялостно творчеството на Шон Конъри, то определено може да се каже, че той е един универсален актьор, който би могъл да изиграе всякакви роли. Взимайки предвид благородното му излъчване, може да се обясни оскъдното присъствие но по-любопитните отрицателни персонажи. В наречената от мен “съзнателна филмография”, която датира от 1962г., “лошият” Конъри е само един, в “Отмъстителите”/1998/. Филмографията му може да се раздели на три етапа: І – от 1954г. до 1961г. – опити за пробив; ІІ – от1962г. до 1983г. – търсене и утвърждаване; ІІІ – от 1983г. до 2003г. – зрели филми с интересни роли. Ако се разгледа по-подробно филмографията му, може да се забележи, че основно филмите принадлежат към екшъна и трилъра, но това преимущество съвсем не подлага на съмнение и отрицание другите му превъплъщения. Стигам до този извод, като се базирам на собствени наблюдения /гледал съм около 40 филма с Шон Конъри/. Изключвам първия период и се спирам на втория. Тук се полагат основите на известността с ролята на Джеймс Бонд. За този персонаж Реймънд Чандлър казва, че в реални условия не би преживял и 15 минути. “Д-р Но” прави от Конъри звезда и кара обществеността да го забележи. В последствие самия актьор ще се отказва неведнъж от този образ и ще твърди, че той му пречи да разгърне способностите си, но истината е, че дължи славата си на него. Едва Пиърс Броснън, който е петият актьор изиграл Бонд, ще успее да го замени, но във време, когато изискванията към професията не са на нивото от преди 40 години. Опитвайки се да излезе от сянката на фамозния агент Шон Конъри се снима във военни филми: “Най-дългият ден” и “Могилата”; в криминални: “Сламена жена” и “Марни”; в един-единствен уестърн “Шалако” /явно не му допада и не се снима в други филми от този жанр/. След последния Бонд в “Диамантите са вечни”, той разнообразява жанрово филмографията си. Освен военния “Един мост толкова далеч” и криминалните “Убийство в Ориент Експрес” и “Следващият”, конъри се снима в катастрофичния “Метеор”, в костюмните историко-приключенски “Вятърът и лъвът”, “Робин и Мериан” и “Големият влаков обир. Снима и приказките “Бандити на времето” и “Мечът на храбреца”, както и фантастиките “Зардоз” и “Далече от Земята”. Явно поуспокоен за сполучливото развитие на кариерата си, Шон Конъри се отблагодарява на Бонд, като го изиграва /с 20 години по-стар/ в “Никога не казвай никога вече”. След този филм никога няма дасе върне към персонажа, който го показва на публиката, но вече ще гледа на него с малко повече уважение и без да се срамува от Бонд, ще използва частично поведението му в “Изгряващо слънце”, “Скалата” и “Клопка”.
Третият период не се отличава жанрово от предишния, но в него се намират трите върха на кариерата му. Това са “Името на розата”, “Недосегаемите” и “Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход”. Тук се намира и несполучливият опит в комедията “Един добър мъж в Африка” и сполучливите драми “Семеен бизнес”, “Лечителят”, “Любовни приключения” и “Да откриеш Форестър”. Останалите филми от този период са със запомнящи се роли във вече изпитани жанрове: военният “На лов за “Червеният октомври”; криминалните “Представителството” и “Справедлива кауза”; историко-приключенските “Шотландски боец” и “Първият рицар”; приказката “Сърцето на дракона” и фентъзито “Отмъстителите”. Определено се забелязва, че липсват единствено филми на ужасите.
Дали като Джеймс Бонд или брат Уилям от Баскервил, като Джими Малоун или крал Артур, Шон Конъри се е вписал в историята на киното и надявам се идните поколения от зрители, да открият, гледайки неговите филми, онзи чар, онова екранно присъствие, което направи от сър Конъри звезда. В компютъризирането на киното, смятам, че има нужда от повече актьорско присъствие, но /както вече споменах/, публиката е тази, която диктува кой да се подвизава на екрана. Надявам се, естетическото у човека да надделее и той да не замени живия актьор със специален ефект, въпреки, че вече има опити в тази посока. Киното не може без техниката, но тя трябва да е само в помощ за него, защото, ако преобладава нейното присъствие на екрана, изкуството отива на кино, но това е друга тема.
Асортимента от лица в съвременното кино се е увеличил и това е една от причините, която не позволява да се открои нечии талант. Все още предишното поколение актьори държи първенството по известност. Дали това се дължи на нивото на обучение /”Актърс студио”/ или на амбициозно самоусъвършенстване, не знам. Дали следващите поколения зрители ще забравят Ал Пачино, Робърт де Ниро, Дъстин Хофман или Шон Конъри, както днешните, които, които почти не познават Хъмфри Богарт, Кари Грант, Спенсър Трейси или Джон Уейн, също не знам. Ще ми се имената им да не се превърнат само в историческа справка, а да се свързват с отделни техни превъплъщения. Но, бъдещето ще покаже.
Почвам да дърпам филма. 
