Една по-различна тема, Внимание! Само за смели и отворени души! Опции

[mra4na]

Bad_Nick,
Беше редно да се извиниш за грубия тон, вместо излишни обяснения по цитата. Не споря какво точно е имал предвид Ленън, мир на праха му.
Вариации на тълкуване колкото искаш и това тепърва ще се види в темата. Всеки има мнение на база собствен опит и го защитава, а аз само споделих моето. Няма как да изясняваме позиции, ако не се уважаваме.
Казваш, че си получил повече от живота?
Възможно е, но така се опровергаваш сам. Същото твърдя и аз – даваш и не е ясно кога, какво и колко ще получиш, но никога не е по равно. Може да се раздадеш изцяло, а отсреща нищо. Или пък някой те отрупва с толкова силни чувства, че следваш инстинкта си за самосъхранение и бягаш. В природата има закон за равновесието и „кой дал, кой взел” си е въпрос на късмет дали ще се „уредиш” с късата клечка.
А данъци плащаме всички и на всичко. Също и за това, което получаваме в повече. Знаеш не по-зле от мен, че няма безплатен обяд.
Сметката за това, което смятаме за подарък от съдбата идва, когато най-малко очакваме и винаги ни изненадва неприятно.
(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/unsure.gif)

[Реклама]

[Bad_Nick]

Bad_Nick,
Беше редно да се извиниш за грубия тон, вместо излишни обяснения по цитата.

Извинявам се.

[mra4na]

Извинявам се.

Благодаря, оценявам го.
Give Peace A Chance
(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/yes.gif)

[peterx]

Благодаря ви за толерантното и достойно поведение в духа на разбирателството в тази тема (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif) .

[mra4na]

За бодлите на розите или нека си признаем (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/rolleyes.gif)

Всякакви суперлативи за любовта са изречени и аплодирани. Онази, идеалната, която познаваме от приказките, филмите, песните, имагинерната. Любовта, която все търсим / или тя ни намира/ и за която всеки път се кълнем, че най-после сме я срещнали. Вярваме, че тази е истинската и е за цял живот, докато нещо се обърка. В голям процент от случаите, това е нещо просто и вечно като самата любов - изневярата.
Нека поговорим за нея без лицемерие.
Уточнявам - изневяра е всичко, което ни отнема от любимия - работа, интересно хоби, свежа компания колеги или приятели, кола, куче, роднини – всички тези и много други подробности имат потенциала да разрушат връзката ни или поне непоправимо да я напукат. Ефектът е предвидим – отдалечаваме се, затваряме се в себе си, /защото в някакъв момент решаваме, че сме в криза и сме си напълно самодостатъчни/ или просто изневеряваме.
Става въпрос обаче за класически триъгълник или друга геометрична фигура с повече страни, принципите са същите. На всеки от нас се случва да изневери - реално, виртуално, натрапчиво в сънищата или съвсем конкретно в мечтите ни, зависи до колко ни стиска. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/unsure.gif) Както се влюбваме, така и изневеряваме, предимно елементарно. Обзети сме от неистово желание за промяна, загърбваме миналото и газим всичко по пътя си, заслепени от новите си чувства. Заети сме само със себе си. Светът вече изглежда по-цветен и ароматен, зажаднели сме за нещо ново и се втурваме да му се насладим.
Как се справяме в тази ситуация е абсолютно индивидуално и затова е интересно.
1 - Директен сблъсък от типа "картите на масата". Следва: Скандали, сълзи, „ама нали се обичаме, да опитаме пак....” и прочие драми. Реже се веднага и до кокал. Забравяме всичко прекрасно, което сме преживели заедно, проветряваме душата и апартамента си за следващия квартирант и дори си спестяваме на раздяла учтивото: "Всичко хубаво, беше ми приятно". Отдъхваме си, свободни сме и започваме нов живот.
2 - Траем си, за всеки случай, че не е ясно как ще се развият нещата и докато може посядваме и на двата стола. Когато ни разкрият /винаги се случва/, упорито мълчим. Човекът отсреща е онзи същият, който до днес е бил най-близкия ни и има право на обяснение. Не става, гузни сме, не можем да се оправдаем, пък и защо да го правим. Измъкваме се с лозунга: Това е положението, приеми го, по-силно е от мен. И да, ти си прекрасен/прекрасна, но аз не те заслужавам.Т.е. sorry, аз бях дотук. Класика.
3 - Изневеряваме, отричаме до дупка и лъжем като за световно. Така ни е много добре - нещо сигурно, с което сме свикнали си държим на склад. Уютно ни е, по нашия егоистичен начин си го обичаме, а и то ни обича, с всичките ни недостатъци. Никога обаче не устояваме на изкушенията навън . Перманентно има някаква тръпка, гребем с пълни шепи като за последно. Не се изморяваме и не ни омръзва да опитваме как е с други, най-важното - има къде да се върнем, да ни разберат и да ни поглезят. До следващия път.

Има още много да се каже, нали? Сякаш вече чувам в хор: “WTF !?!” (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) , но всички знаем за какво говоря. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

[thankyou]

3 потребители са Ви отговорили с Благодаря!
propaganda, Man1akalen, vikinZeto

[peterx]

Доста сложна тема.
Аз ще тръгна малко по-отдалеч.

Какво е душата? Веднъж ми се наложи да отговоря на подобен въпрос на едно малко момиченце. Сам се изненадах по какъв начин я описах. Затова по-късно реших по памет да запиша своите размисли за душата. Не успях да предам точно думите си, получи се по-"рафинирано" и по-"изчистено" от оригинала, но идеята се запази. А тя е важната, нали?
"Душата е нещо специално вътре в теб. Тя е слънчева като усмивката ти, нежна като милувката на мама, чиста като твоя поглед. Душата знае неща, които не разбираме. Тя е нашият компас. Ако се вслушваме в гласа й, ние винаги ще бъдем на верния път. За съжаление възрастните забравят това и затварят своята душа в най-далечното и тъмно кътче. Правят се, че душата я няма. Но те просто се страхуват. Страхуват се, че душата ще открие грешките им. А може би и с времето просто са спрели да вярват в нея. Но тя е там. Довери й се и винаги търси нейния съвет. Тя ще ти покаже щастието."

Защо започнах с душата ли? Малко по-късно ще стане ясно.

Сега продължавам със своята концепция за любовта.
За мен тя има четири измерения (поне толкова съм открил досега (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) ).
Първото - физическо привличане (основен субект е тялото)
Най-нормалното и обикновено първо се проявява. За много хора то е предостатъчно. Ако сексът е страхотен, какво друго има значение (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) ? Е, и това е любов, но достатъчна ли е?
Второто - интелектуално привличане (основен субект е умът)
Тук става въпрос за хубави разговори, за споделяне на някакви общи интереси и ценности. Обмяна на идеи, мисли, поглед към света, която запленява е двамата участници. Има не малко двойки, които са започнали връзките си на тази основа. Светът на мислите е необятен, но дали може да бъде достатъчен?
Третото - емоционално привличане (основен субект е сърцето)
Време беше да намесим чувствата (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) . Онзи специален трепет на сърцето, радостта да видиш любимата/я, щастието от всичко, което правите заедно. Неустоимо удоволствие, нали? Но може ли това да бъде достатъчно трайно?
Четвъртото - привличането на душите (основен субект е душата)
Ето това е онази любов, имагинерната, нереалната, съвършената... Тук се свързват душите на двама души. Тук без условности знаеш, че това е Човекът за теб, че с Нея/Него можеш да изживееш живота си, а дори и много повече от това. Тук щастието на любимата/я е най-висшата ти цел. Тук не може и да става дума за изневяра, защото цялото ти същество принадлежи на другия.
За мен това е най-висшата форма на любовта. За да я откриеш обаче, има две условия: (1) трябва късмет (който предпочита съдба, предопределение или случайност) - далеч по-трудно е от намирането на четирилистна детелина, и (2) да не си спрял да вярваш в душата си, да не си я затворил в "най-далечното и тъмно кътче". Някой може да каже, че такава любов не съществува. Не е така. Аз съм я виждал с очите си и съм я почувствал с душата си (не говоря за мен; твърде млад съм, за да бъда каквото и да е доказателство за това (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) ). Двама души, чиято любов е преодоляла предразсъдъците, разстоянието, различията, трудностите (дори нещо толкова тежко като невъзможността да имаш дете) и всички превратности на живота. До самия край. Дори след десетилетия заедно тази връзка на душите личеше в погледите им, в разменените думи и докосвания... Красива, чиста, истинска любов.
Рядкостта на тази любов обаче не трябва да ни отчайва. Много връзки просъществуват успешно с комбинация от предните три измерения. Единственият проблем, че за всяко от тях е характерна изневярата. Вече тук всеки трябва да реши кое за него е по-ценно. Струва ли си да загубиш нещо прекрасно, заради моментното удоволствие? Важно е и да се замислим за причините, които са подтикнали нас или партньорът ни към изневяра. Затова от всичките варианти за реакция в подобен случай, винаги за препоръчване е разговорът. В противен случай не лъжеш партньора си, а себе си. Лъжеш се, че нещата са както преди, лъжеш се, че всичко е наред, лъжеш се, че можеш да бъдеш щастлив по този начин. Нито извинението "Още я/го обичам.", нито "Заради децата.", нито "Така ми е добре и мога да си продължа." си струват мълчанието. Защото болката, напрежението, дори да не се усещат веднага, се натрупват и в резултат накрая страдат много повече хора с много по-голяма сила.
За мен изневярата не е нещо непростимо, но е нещо разрушително за връзката. Защото загубата не е в чувствата към другия (любовта не умира просто така), загубата е в доверието. Веднъж дадено трудно изчезва, но веднъж изгубено е почти невъзможно да бъде спечелено отново.
Но дори и да ви сполети изневярата, колкото е да сте наранени, не обръщайте любовта в омраза. Двете са несъвместими. Ако обичате, може да боли до кръв, но не и да мразите (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) .
Един цитат за размисъл по темата (мисля, че има по нещо ценно и за двете страни):
„Нима съпругата ви е ваша собственост? (…) Кой казва, че изневярата я прави по-малко човек, който има своя история? Човек, който също е плакал, обичал, ядосвал се е и се е разочаровал? Ако не сте способен да й простите и да я покорите отново, защо просто не й кажете: „Много съжалявам, ти ме изгуби"?"

Не рискувайте да изгубите любимия човек! Когато осъзнаете колко ценно е това, което сте имали, може вече да е твърде късно...

За останалите видове изневери... Не позволявайте работата, хобито, срещите и т.н. да обсебват цялото ви време. Любовта се крепи на свободата - не ограничавайте любимия човек, но и не изпадайте в крайности. Особено след момента, в който помислите, че сте я/го спечелили. Няма такова нещо - любовта трябва да се поддържа жива във всеки един миг. Дори да са минали вече години. Не спирайте да опознавате любимата/я. Повярвайте, всеки ден ще откривате по нещо ново (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) . Не се оставяйте на течението на забързаното ежедневие. Не приемайте нищо за даденост. Живейте всеки ден не сякаш е последният, а сякаш е първият (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) ! Само така ще вземете максимума от живота.
И, моля ви, не забравяйте душата. Вслушвайте се за нейния глас. Тя е вашият компас!

На всички с търпение да изчетат (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/read.gif) това дълго мнение: благодаря (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif) !

[Iron_Girl]

peterx , имам само едно допълнение към темата - дано повече хора прочетат и осмислят написаното от теб и да открият някъде себе си в тези редове. Умееш да зареждаш с обич и топлина. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif)

[van4et0o]

Страхотна тема, евала. Всичко е описано по прекрасен начин... Браво. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

[mra4na]

peterx, съжалявам, но твоят висок морал не ме убеди. Как да сме сигурни в избора си, че сме постигнали съвършенство и дали истинската любов не е другаде? (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/unsure.gif)
Виж аватара си. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)
Кое е това трудно забележимо нещо, наклонило везната – тяло, ум, сърце, душа? Знам правилния отговор – прекрасната съвкупност от всичко това. На картинката изглежда статично, но положението е крехко и за кратко. Колко малко е нужно да се наклони в обратната посока? Един по-различен поглед и няколко думи, в които влагаме нов смисъл, понякога са достатъчни да открием следващия обект на чувствата си. Става случайно или подсъзнателно си го търсим. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/search.gif) Така аз разглеждам любовта и изневярата, като Ин и Ян. Всяка изневяра в много случаи е първосигнално кръшкане, но може да е начало на нова любов – може би по-истинска и прекрасна от предишната. Затова нека не я отричаме и не я заклеймяваме - има я и дори е полезна. След нея пътищата са три:
- връщаме се към предишната връзка, вече спокойни и напълно уверени, че това е нашият човек.
- започваме от нулата - нова любов, която ни прави по-щастливи, с по-пълни и по-силни емоции.
- за кой ли път установяваме, че всички са еднакви и не си струват усилията, но друго си е сам да стигнеш до този извод.
Във всички случаи сме обогатили опита си, а това си е прогрес. Звучи цинично, но пък е вярно.
Не е задължително да си признаваме, достатъчно е да се вгледаме в себе си.
(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/yes.gif)

[peterx]

С моите аватари по моята глава...
Краткият отговор е - няма как да сме 100% сигурни. Но дали и 1% не е достатъчен? Защото тук не смятам, че са важни процентите.
I don't think it's about moral strength, rather it's about a leap of faith (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) .
Не искам да убедя когото и да било в каквото и да било. Нека всеки прочете и сам за себе си да помисли.
А защо и да не се осмели да сподели тук мислите си?

Затова, mra4na, благодаря ти за активността в темата (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) . Дано и други почерпят от твоя пример (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) .

Този коментар е бил редактиран от peterx на 6 Aug 2011, 12:17 PM

[mra4na]

"Затова, mra4na, благодаря ти за активността в темата (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) . Дано и други почерпят от твоя пример (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) . "

Разчитай на мен за примерите, това го мога. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) Благодаря и аз, удоволствието е изцяло мое. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif)
Желая на всички чудесен ден! Внимавайте, светът е прекрасен и не само спасение дебне отвсякъде - любовта и изневерите също! (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wub.gif)

(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/sun_bespectacled.gif)

Този коментар е бил редактиран от mra4na на 6 Aug 2011, 01:14 PM

[rock68]

Съгласен съм с казаното от mra4na в коментар 20 и 25 за изневярата и любовта, защото такъв е реалния живот и не можем да го отричаме. Всеки сам решава как да постъпи, да се върне към предишната връзка, ако бъде приет или да започне нова. А можем ли да простим една изневяра и да започнем отначало? Защото другия може би все още те обича.

Този коментар е бил редактиран от rock68 на 6 Aug 2011, 09:20 PM

[mra4na]

rock68, благодаря за подкрепата, колега.
Отдавна подозирах, че сме от една кръвна група. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/rock.gif) Предлагам да основем твърдо rock звено за по-голяма свобода в любовта под мотото "Не сме безгрешни, но сме истински". (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/yahoo.gif)

[Bad_Nick]

"Не сме безгрешни, но сме истински"[/i]

Крайно време беше да намесим Азис и Глория в темата (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)
Смятам, че излишно усложнявате нещата.
Робърт Хайнлайн в "Звездни рейнджъри" има една великолепна мисъл : "Правото на избор е единственото реално право, което притежаваме".
Така че всеки си решава сам за себе си и не дължи обяснения на никого. И както обича да казва Bad_Nick : "Няма да живеем цял живот, я".