Една по-различна тема, Внимание! Само за смели и отворени души! Опции

[peterx]

Това е тема за споделяне. Но тук не става въпрос за нищо от типа "Искрено и лично".
Всеки от нас е видял, преживял, почувствал, разбрал неща, които няма да забрави цял живот. Неща, които може би са го променили.
За нас те ще останат в мислите и чувствата ни, но за другите ще останат в думите.
Затова нека всеки сподели тези думи, които винаги ще помни.
Може да е цитат от любима книга, може да е вълнуващ текст от песен, може да са собствени размисли, предизвикани от нещо преживяно - изборът е изцяло Ваш!
Дори и само за момент да се замислите кое е толкова ценно за Вас, значи е имало полза от тази тема (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) .
А защо и да не се получи хубава дискусия по въпросите, които вълнуват съзнанието ни...

Ще започна с нещо, което стана моето жизнено кредо преди няколко години.
Тогава дойде момент, в който се наложи да спра и да се запитам "Какво правя? За какво съм на тази земя? Как живея живота си? Каква е моята цел?" Може би просто бях изгубил своята опора... Открих я в тези четири стълба:

Смисълът на живота - любовта.
Става въпрос за онази, неповторимата, необяснимата, която свързва душите.
Ако трябва да дам определение за любовта, при все че такова няма, то това ще бъде един цитат от Дан Симънс: "Любовта е празнотата, която обвързва." Всеки може да открие тук своето обяснение за любовта. Дали тя е тази, която намира път между самотните души, дали тя е като въздуха, който дишаме - жизненонеобходима за всички ни, обгръщаща ни отвсякъде, но само двама души с отворени души могат да я почувстват... Какъвто и да е отговорът, за нея си струва всичко (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) .

Щастието за деня - усмивката.
За усмивката е изписано много. Всички знаят за магичната й сила. Неслучайно един от любимите ми цитати е на Виктор Бордж: "Усмивката е най-късото разстояние между двама души." Научете се да се усмихвате. Просто е (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) . Но истинското майсторство е в това да се усмихвате, защото сте щастливи. Затова - радвайте се на дребните неща: погледа на любимия човек, нейното/неговото докосване, добра дума от познат или непознат, малък жест (отваряне на врата, даване на път, подаване на ръка, дори усмивка на случаен минувач), деца, които си играят, малко сладко създание, случайно изпречило се на пътя Ви (без значение дали е коте, куче, птиче или друго животинче), зеленината през пролетта, слънчевите лъчи през лятото, красиво цвете или просто вятъра, който вее косите Ви (ако предпочитате прическа "кубе", пропуснете това (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) - сто на сто се засмяхте тук, нали? (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) ). Тогава усмивката ще бъде искрена и ефектът й много по-голям. Повярвайте, животът е много по-хубав с една усмивка (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) !

Най-висшата ценност - добротата.
Да правиш добро, но да не го правиш заради себе си. Това е най-трудното. Не очаквайте нищо в замяна. Правете добро заради самото добро. Казват "няма ненаказано добро", но радостта на душата (и Вашата, и чуждата) от стореното добро никой не може да отнеме. Да, в този труден, непоносим, гаден живот, и чуждото страдание може да носи удовлетворение. Но то е като сладка отрова, която първо опиянява сетивата с вкуса си, но после малко по малко разрушава човешката ни същност. Не искам да навлизам в коментар на полярността "добро-зло" и техния баланс, но защо, ако можем и не ни струва кой знае какво да направим добро или да помогнем на някого, да не го направим? Не е задължително да се правим на велики самаряни, а просто да помогнем светът да стане малко по-приятно място за живеене. Всички го искаме, нали? Е, това зависи само от нас (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) !

Най-голямото благо - познанието.
Ето една еретична мисъл: обичам да уча. Това, което ми е интересно, разбира се (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) . Има толкова много знание, което можем да използваме, а дори не го осъзнаваме. Често си мислим, че знаем всичко или достатъчно, но това изобщо не е така.
Най-хубавото на знанието е, че то е благо, което не намалява при споделяне, а дори може и да се увеличава.
Затова не пазете това, което знаете, само за себе си. Така то няма да остане след Вас.
Може би именно влечението ми към познанието ме стимулира да участвам в "Унакс Тийм". Идеята за много хора с опит в определена област, събрани на едно място с готовност да споделят знанията и уменията си с всеки желаещ, е наистина вдъхновяваща (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) .

Вие сте на ход (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) !

Този коментар е бил редактиран от peterx на 25 Jul 2011, 11:53 PM

[Реклама]

[mra4na]

peterx, ти сериозно ли?
Отдавна не бях виждала толкова дълъг наниз от прекрасни, стойностни и поучителни фрази.
Блестящо подредени, аргументирани и предполагам, също и искрени. Истинско предизвикателство да попитам:
А така ли е в действителност това с радостта от малките жестове?
Погледни музикалната тема от 29 юни и ще разбереш какво имам предвид.
Тук идваме всякакви хора. Изразяваме благодарността си за удоволствието от труда ви съвсем непретенциозно - малко хубава музика и някоя приятелска шега за добро настроение. В крайна сметка какво е всеки артист без своите фенове...
Никой нищо не очаква в замяна, не се познаваме и никога няма да се запознаем. Беше въпрос на уважение, което ти дори не забеляза.
В този смисъл написаното от теб като форма може би е много красиво, но лично на мен ми изчезна съдържанието, за което истински съжалявам.

Този коментар е бил редактиран от mra4na на 26 Jul 2011, 10:40 PM

[peterx]

Да, стоя зад всяка своя дума.
И вярвам в нея.
За 29-ти си има обяснение, което обаче не засяга само мен и затова предпочитам да се въздържа от коментар.
Свързано е с цялостното ми оттегляне от музикалната тема.

[BadGirl]

Аз нямам представа каква е "музикалната тема от 29-ти юни"...
Но искам сърдечно да благодаря на peterx за прекрасно написаната и поднесена със стил тема за размисъл. Частта за усмивката и добротата, сякаш са писани от мен. Утре ще се включа по-изчерпателно, когато не съм толкова изморена.
Още едно "но"... Опитайте наистина да се усмихвате и да бъдете по-добри един към друг бе, хора! Това са неща, които не ни струват нищо, а на практика са безценни! Защо допускаме толкова често и безпричинно лошите чувства и отрицателните емоции да взимат превес в живота ни?
С пожелания за едно "по-усмихнато" утре и с най-топли чувства към всички:
Албена

[Iron_Girl]

Приветствам идеята на peterx (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/good.gif)

Ето една мисъл, която ме е впечатлила и си я повтарям, когато търся правилния път.

"Success is not something you run after, but something you ATTRACT by the person you become"

И в подкрепа на тази мисъл един много подходящ саундтрак (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

http://www.youtube.com/watch?v=MwPb7g_BlXQ...feature=related

Този коментар е бил редактиран от Iron_Girl на 27 Jul 2011, 10:26 PM

[Bad_Nick]

Не спирам да се изненадвам приятно от идеите на peterx. По тази тема могат да се изпишат стотици постове и никой няма да се дублира като идея с друг.
Аз ще започна кротко с нещо семпло, но може би и фатално, както го определят някои хора. Лично за мен, след тези думи, всеки от нас би трябвало да си направи собствена равносметка.

"And in the end
the love you take
is equal to the love
you made."

Това е последният ( всъщност единствен ) куплет от последната песен от последния албум на Бийтълс. Преди някой да спори, ще добавя, че "Abbey Road" (1969) е записан хронологически след "Let It Be" (1970).
Може ли някой от нас да направи равносметка пред себе си на тема любов? И ако бъде честен, дали няма да достигне до това същото заключение? (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

[BadGirl]

Има една статия на Джордж Карлин, с размисли за живота. Обичам я! Никога не ми омръзва да я чета и да преоткривам истините, скрити в нея. Ако ми позволите, ще я приложа цялата. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) Няма нужда да коментирам и да правя анализи на казаното, нека всеки сам за себе си направи изводи. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

ЖИВОТЪТ СЕ ИЗМЕРВА НЕ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Запомнете! Отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги! Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.


Джордж Карлин

[peterx]

Прекрасни включвания (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) !

Статията, качена от BadGirl, ми припомни за едно стихотворение на Киплинг, което ми подари преподавателят ми по литература, когато завърших гимназията. С пожеланието "за попътен вятър в живота и голяма човешко щастие".
Макар че е писано за сина на Киплинг, смятам, че всеки може да открие по нещо ценно за себе си.

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!

Този коментар е бил редактиран от peterx на 27 Jul 2011, 11:35 PM

[Man1akalen]

Много хубава тема, която има доста за разсъжденя, принципи, възгледи, чувства и т.н. Преди бих се включил с доста размисли и страсти, както се казва, но се поизморих от доста човешки черти и не искам да ги предъвкваме.

Та от мен, ето ви една супер любима приказна фраза. Ще запазя информация от къде е, за да е още по мистично. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

Повечето хора мислят, че времето е като река, която тече бързо и сигурно в една посока, но аз видях лицето на времето и мога да ти кажа, те грешат. Времето е океан в буря. Може би се чудиш кой съм аз или защо казвам това. Ела, седни и ще ти разкажа приказка, която никога не си чувала.... (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

Този коментар е бил редактиран от Man1akalen на 28 Jul 2011, 07:29 PM

[mra4na]

Един приятел ми каза наскоро: "Нещата, които не правим, имат също толкова голямо значение, колкото нещата, които правим..."
Оттогава мисля колко много са те, нещата които съм пропуснала да направя за хората, на които истински държа. В пъти повече от тези, които си позволявам да направя. Обвиняваме трудното си ежедневие, много бързаме, заети сме, спазваме дистанция за да не ни мислят за леснодостъпни...безброй глупави причини да скрием чувствата си.
Прочетох по-горе нещо от Бийтълс в смисъл, че накрая всеки получавал толкова любов, колкото е дал !?!
Това са сметки, типични за кварталната бакалия и е нормално да внимаваш какво получаваш за платената стока.
Тук няма чувства, освен ако си бесен, че са те прекарали.(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)
Моето убеждение е точно обратното и изключва аритметиката със знака за равенство. Даваш всичко от себе си, както го усещаш отвътре и не мислиш какво ще получиш. Като руска рулетка е - вероятността да се "застреляш" / в най-хубавия смисъл = щастливо влюбен / е много по-малка от другата - да си останеш разтреперан от безизходица, рухнал от излишно напрежение и с неумолимия въпрос: "А сега накъде?.."
Има и голяма доза късмет, но дори липсата му не ни оправдава, ако не сме се постарали достатъчно.

[Bad_Nick]

Прочетох по-горе нещо от Бийтълс в смисъл, че накрая всеки получавал толкова любов, колкото е дал !?!
Това са сметки, типични за кварталната бакалия и е нормално да внимаваш какво получаваш за платената стока.

Съжалявам да го кажа точно в тази тема, ама усети ли се какво изръси? Май си единствения човек, който не разбра смисъла на това.

[mra4na]

Съжалявам да го кажа точно в тази тема, ама усети ли се какво изръси? Май си единствения човек, който не разбра смисъла на това.

Bad_Nick, опитай се да бъдеш индиферентен, ако не успяваш да си толерантен. Не се нуждая от квалификациите ти и не е учтиво да ме апострофираш.
Има вероятност ти да не си разбрал, каквото съм имала да кажа. Не приемам за вярно твърдението, че всеки получава точно толкова, колкото е дал в една връзка. Не става въпрос за стоково-парични отношения, а за чувства. Само в магазина е препоръчително да преценяваш колко плащаш и какво получаваш, иначе няма сделка. Но темата е друга и моето мнение е, че количествените измерения са неуместни, когато говорим за любов.
Убедена съм, че хората извън сферата на бизнеса са ме разбрали.
Аз също съжалявам, че се налага да се повтарям и да се обяснявам тук.
Благодаря.

[peterx]

Спорете на воля (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) . Затова темата е за смели и отворени души. Не е задължително някой да убеди другия в правотата си. Не е и нужно. Тук всеки е уникален. Неговите мисли за верни за самия Него. Мисля, че е достатъчно да ги покажем, а всеки ще ги разбере по своя си начин. А кой знае, може с тях да разшири хоризонта и на своето мислене (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) .

За цитата на Ники - аз се чудя в кой край идва равносметката. Дали в края на връзката? Или в самия край - на нашия жизнен път (за който според мен най-важният въпрос не е "кога", а "дали"; и когато настъпи моментът отговорът да бъде "Да, струваше си този живот!")? Според мен любовта е двупосочна. Ако е само от едната страна, не е любов, а нещо друго. За да ме разберете, вижте определението за любовта, което съм цитирал в началния си пост. Не можеш да завържеш едно въже само в единия край и да твърдиш, че то свързва две неща, нали? В този смисъл, може би наистина има равенство в любовта (но в песента се говори за "love you made"...).
Аз обаче смятам, че любовта няма количествено измерение. Тя не може да се сравнява. Любимият въпрос "Колко ме обичаш? - Много. - Колко много? - Колкото звездите, небето, вселената..." е изначално неправилен. Любовта е уникална и неповторима връзка между две същества. Тя няма измерение, което да бъде разбрано от хората. Не може да бъде сравнявана нито като количество, нито като начин (в една връзка няма "единият повече обича" или "не ме обича както аз я обичам" - изразяването на любовта е специфично за личността, то не може да бъде същото като при който и да е друг човек).
Ще се върна отново на края. Хората сме крайни създания. Ние имаме като определение своето начало и своя завършек. Трудно е да мислим в други категории. Трудно ги разбираме. Затова и търсим края във всяко едно нещо. Дори и в любовта. Имаме обаче нещо, което не се вписва в тази схема - душата. Тя е частичката божественост в човешкото ни съществуване. Аз свързвам истинската любов именно с душата. А щом душата не умира, можем ли да говорим и за край на любовта...

Ще завърша с един любим цитат от "Островът от предишния ден" на Умберто Еко: „Най-сетне съвършенството на любовта не е да бъдеш любен, а да бъдеш Любящ.”

Този коментар е бил редактиран от peterx на 30 Jul 2011, 12:16 PM

[Iron_Girl]

Спорете на воля (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) . Затова темата е за смели и отворени души. Не е задължително някой да убеди другия в правотата си. Не е и нужно. Тук всеки е уникален. Неговите мисли за верни за самия Него. Мисля, че е достатъчно да ги покажем, а всеки ще ги разбере по своя си начин. А кой знае, може с тях да разшири хоризонта и на своето мислене (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) .

Наистина се е получила интересна полемика. За мен това са изказани различни мнения, а не спор. Мненията са различни , защото и ние хората сме различни по своему и не сме направени по калъп, слава Богу.

И понеже дъблоко се прекланям пред творчеството на Бийтълс (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif) , ще вмъкна още нещичко.

Знаете ли, че...
Куплетът, който предизвика тези интересни разсъждения, всъщност първоначално е бил записан така :

'And in the end, the love you get is equal to the love you give.'

В последствие Джон го променя /това го оставям на вас да разберете / и остава в песента така :
"And, in the end, the love you take is equal to the love you make."

Всеки който се е занимавал с преводаческа дейност знае, че не винаги буквалният превод е изказа и смисъла, който авторът е искал да ни внуши. Затова и тук е хубаво да вникнем малко по философски , а не точно върху любовта между мъж и жена.
Всичко, което генерираме в живота си като отношение към работа, приятели, роднини, семейство, деца, любов, хоби, и др., след време ще се върне като подобно отношение към нас самите /нещо като бумеранг/. Някои го наричат „Законът на привличането“.

Ако е чиста любовта, която си дал и даваш, то тя ще привлече към теб и ще получиш подобна чистота в различните аспекти на живота ти. Едно такова равенство, мисля, че може да се нарече – да живееш в хармония – да обичаш и да бъдеш обичан.

Разбира се, това е идеалният вариант. И няма човек, който да не е отпил и от глътката на разочарованието по пътя да търси тази хармония. Ето затова сме създадени, за да продължим и още нещо много важно трябва да знаем – ИМАМЕ ПРАВОТО НА ИЗБОР !

А за любовта , Джон Ленън го е казал, изпял и показал толкова просто, естествено и истински в една от най-нежните прочувствени лирични песни за любовта. Приятно слушане (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)


http://www.youtube.com/watch?v=2GmVajkqLNU

[Bad_Nick]

Bad_Nick, опитай се да бъдеш индиферентен, ако не успяваш да си толерантен. Не се нуждая от квалификациите ти и не е учтиво да ме апострофираш.
Има вероятност ти да не си разбрал, каквото съм имала да кажа. Не приемам за вярно твърдението, че всеки получава точно толкова, колкото е дал в една връзка. Не става въпрос за стоково-парични отношения, а за чувства. Само в магазина е препоръчително да преценяваш колко плащаш и какво получаваш, иначе няма сделка. Но темата е друга и моето мнение е, че количествените измерения са неуместни, когато говорим за любов.
Убедена съм, че хората извън сферата на бизнеса са ме разбрали.
Аз също съжалявам, че се налага да се повтарям и да се обяснявам тук.
Благодаря.

Смятам. че Iron Girl вече го обясни по чудесен начин. Аз ще се опитам по бакалски и по български:
"Каквото повикало - такова се обадило"
"Каквото си постелеш - на такова ще легнеш"
"...после мечката две години му носила мед" и пр. и пр...

Извини ме, че цял живот се занимавам със сметки, но тук не става дума за търговия. Не се говори за везни, килограми и зарзават. Предполагам, че Джон Ленън е имал предвид да даваш цял живот от себе си, без да търсиш някакви дивиденти и тези жестове ще ти се върнат. И ако искрено си давал, накрая ще се окаже, че и ти си получил. Аз лично смятам, че ще получиш и повече, отколкото си дал. Но кой съм аз, че да опростачвам вижданията на Ленън.
Ще ти призная нещо. Максимата на Ленън в този куплет е вярна. Съдя по собствения си живот и чувствата, които съм дарявал... и какво съм получавал. Извини ме пак за зарзаватчийския манталитет, ама винаги съм получавал повече. Нещо като фючърсна сделка, която се изплаща с по-голям дивидент, отколкото са лихвите в банките.
Сега ме заклейми, че си плащам и данъците (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

Този коментар е бил редактиран от Bad_Nick на 31 Jul 2011, 07:58 PM