Последната книга, която прочетохте Опции

[Катя]

Тук можете да споделите любимата си книга или последната книга, която сте прочели.

[Iron_Girl]

Радвам се, че има такава тема тук.

Преди три дни бях на семинар и всички получихме по една „трилогия“, включваща – закона по ДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ. Вече трети ден чета и не мога да откъсна поглед, ама това никак не значи, че авторът (Законодателят) ми е любим автор... (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

Иначе и по-сериозно, миналата година, в една малка градска книжарница, която е и издателство, попаднах на един местен автор, който пише на историческа тематика. Казах си: „Във време на комерсиализъм и псевдо-патриотизъм , това си е живо геройство и предизвикателство, както за автора, така и за издателството.“ Затова, колебливо си купих първата книга от двутомника на писателя-баталист Киро Дженков – „Големият прокоп“, разказващ за битката при Термопол и изграждането на най-великото съоръжение през Средновековието – прокопът, наречен „Еркесия“ Избрах нея, не защото съм попадала на форуми, където широко се е обсъждало, дали кан Тервел е спасител на Европа и бил ли е християнин , а защото за мен това време е било съдбовно, велико и достойно, за да може днес , проф.д-р Б.Димитров да каже :“Не смятам, че към ЕС трябва да вървим сгънати надве в кръста, с тубичка вазелин в ръка и с угодническо благодарствен поглед в очите.“ (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/excl.gif)


А книгата, която стои на нощното ми шкафче се нарича „Станьовият род от Панагюрище“. Авторката е написала само тази книга и със сигурност не ви е известна , защото това моята майка – пред която дълбоко се прекланям и обичам. Тази прекрасна книга разказва за рода ни някъде от около 1800 г. до днес. За мен, тази книга е безценна, не защото няма цена на корицата и не се продава в книжарници, а защото съм малка частица от нея. Едни случайно намерени „записки“, написани на ръка от наш прародител за събитията около Априлското въстание ,1876 г. са вдъхновението, за да намери тази книга бял свят.Тук няма да разкажа за емоцията на прочелите книгата роднини – тя е понятна и очаквана. Интересна ми беше реакцията на приятели и познати, които прочетоха тази истинска история. За двама, знам със сигурност, че след като я „изпиха“ на един дъх , започнаха да си спрягат, както аз казвам малки „меморианчета“ /не в смисъл тинейджърски лексикон/, просто ей така , за неща от живота им, такъв , какъвто е, защото няма живот, толкова нищожен, за да не остане след него следа. За мен това беше истинската цена на книгата – накарала е някой да се позамисли за своето собствено съществуване.

А, аз ще се радвам ако не съм ви отегчила , а и вие сте се спрели , прочели, замислили и съгласили, че човекък е Човек ,когато знае своите корени, род и принадлежност. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

Този коментар е бил редактиран от Iron_Girl на 26 Jan 2012, 01:45 PM