Една по-различна тема, Внимание! Само за смели и отворени души! Опции

[peterx]

Това е тема за споделяне. Но тук не става въпрос за нищо от типа "Искрено и лично".
Всеки от нас е видял, преживял, почувствал, разбрал неща, които няма да забрави цял живот. Неща, които може би са го променили.
За нас те ще останат в мислите и чувствата ни, но за другите ще останат в думите.
Затова нека всеки сподели тези думи, които винаги ще помни.
Може да е цитат от любима книга, може да е вълнуващ текст от песен, може да са собствени размисли, предизвикани от нещо преживяно - изборът е изцяло Ваш!
Дори и само за момент да се замислите кое е толкова ценно за Вас, значи е имало полза от тази тема (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) .
А защо и да не се получи хубава дискусия по въпросите, които вълнуват съзнанието ни...

Ще започна с нещо, което стана моето жизнено кредо преди няколко години.
Тогава дойде момент, в който се наложи да спра и да се запитам "Какво правя? За какво съм на тази земя? Как живея живота си? Каква е моята цел?" Може би просто бях изгубил своята опора... Открих я в тези четири стълба:

Смисълът на живота - любовта.
Става въпрос за онази, неповторимата, необяснимата, която свързва душите.
Ако трябва да дам определение за любовта, при все че такова няма, то това ще бъде един цитат от Дан Симънс: "Любовта е празнотата, която обвързва." Всеки може да открие тук своето обяснение за любовта. Дали тя е тази, която намира път между самотните души, дали тя е като въздуха, който дишаме - жизненонеобходима за всички ни, обгръщаща ни отвсякъде, но само двама души с отворени души могат да я почувстват... Какъвто и да е отговорът, за нея си струва всичко (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) .

Щастието за деня - усмивката.
За усмивката е изписано много. Всички знаят за магичната й сила. Неслучайно един от любимите ми цитати е на Виктор Бордж: "Усмивката е най-късото разстояние между двама души." Научете се да се усмихвате. Просто е (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) . Но истинското майсторство е в това да се усмихвате, защото сте щастливи. Затова - радвайте се на дребните неща: погледа на любимия човек, нейното/неговото докосване, добра дума от познат или непознат, малък жест (отваряне на врата, даване на път, подаване на ръка, дори усмивка на случаен минувач), деца, които си играят, малко сладко създание, случайно изпречило се на пътя Ви (без значение дали е коте, куче, птиче или друго животинче), зеленината през пролетта, слънчевите лъчи през лятото, красиво цвете или просто вятъра, който вее косите Ви (ако предпочитате прическа "кубе", пропуснете това (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) - сто на сто се засмяхте тук, нали? (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) ). Тогава усмивката ще бъде искрена и ефектът й много по-голям. Повярвайте, животът е много по-хубав с една усмивка (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) !

Най-висшата ценност - добротата.
Да правиш добро, но да не го правиш заради себе си. Това е най-трудното. Не очаквайте нищо в замяна. Правете добро заради самото добро. Казват "няма ненаказано добро", но радостта на душата (и Вашата, и чуждата) от стореното добро никой не може да отнеме. Да, в този труден, непоносим, гаден живот, и чуждото страдание може да носи удовлетворение. Но то е като сладка отрова, която първо опиянява сетивата с вкуса си, но после малко по малко разрушава човешката ни същност. Не искам да навлизам в коментар на полярността "добро-зло" и техния баланс, но защо, ако можем и не ни струва кой знае какво да направим добро или да помогнем на някого, да не го направим? Не е задължително да се правим на велики самаряни, а просто да помогнем светът да стане малко по-приятно място за живеене. Всички го искаме, нали? Е, това зависи само от нас (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) !

Най-голямото благо - познанието.
Ето една еретична мисъл: обичам да уча. Това, което ми е интересно, разбира се (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) . Има толкова много знание, което можем да използваме, а дори не го осъзнаваме. Често си мислим, че знаем всичко или достатъчно, но това изобщо не е така.
Най-хубавото на знанието е, че то е благо, което не намалява при споделяне, а дори може и да се увеличава.
Затова не пазете това, което знаете, само за себе си. Така то няма да остане след Вас.
Може би именно влечението ми към познанието ме стимулира да участвам в "Унакс Тийм". Идеята за много хора с опит в определена област, събрани на едно място с готовност да споделят знанията и уменията си с всеки желаещ, е наистина вдъхновяваща (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) .

Вие сте на ход (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) !

Този коментар е бил редактиран от peterx на 25 Jul 2011, 11:53 PM

[Реклама]

[mra4na]

peterx, ти сериозно ли?
Отдавна не бях виждала толкова дълъг наниз от прекрасни, стойностни и поучителни фрази.
Блестящо подредени, аргументирани и предполагам, също и искрени. Истинско предизвикателство да попитам:
А така ли е в действителност това с радостта от малките жестове?
Погледни музикалната тема от 29 юни и ще разбереш какво имам предвид.
Тук идваме всякакви хора. Изразяваме благодарността си за удоволствието от труда ви съвсем непретенциозно - малко хубава музика и някоя приятелска шега за добро настроение. В крайна сметка какво е всеки артист без своите фенове...
Никой нищо не очаква в замяна, не се познаваме и никога няма да се запознаем. Беше въпрос на уважение, което ти дори не забеляза.
В този смисъл написаното от теб като форма може би е много красиво, но лично на мен ми изчезна съдържанието, за което истински съжалявам.

Този коментар е бил редактиран от mra4na на 26 Jul 2011, 10:40 PM

[peterx]

Да, стоя зад всяка своя дума.
И вярвам в нея.
За 29-ти си има обяснение, което обаче не засяга само мен и затова предпочитам да се въздържа от коментар.
Свързано е с цялостното ми оттегляне от музикалната тема.

[BadGirl]

Аз нямам представа каква е "музикалната тема от 29-ти юни"...
Но искам сърдечно да благодаря на peterx за прекрасно написаната и поднесена със стил тема за размисъл. Частта за усмивката и добротата, сякаш са писани от мен. Утре ще се включа по-изчерпателно, когато не съм толкова изморена.
Още едно "но"... Опитайте наистина да се усмихвате и да бъдете по-добри един към друг бе, хора! Това са неща, които не ни струват нищо, а на практика са безценни! Защо допускаме толкова често и безпричинно лошите чувства и отрицателните емоции да взимат превес в живота ни?
С пожелания за едно "по-усмихнато" утре и с най-топли чувства към всички:
Албена

[Iron_Girl]

Приветствам идеята на peterx (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/good.gif)

Ето една мисъл, която ме е впечатлила и си я повтарям, когато търся правилния път.

"Success is not something you run after, but something you ATTRACT by the person you become"

И в подкрепа на тази мисъл един много подходящ саундтрак (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

http://www.youtube.com/watch?v=MwPb7g_BlXQ...feature=related

Този коментар е бил редактиран от Iron_Girl на 27 Jul 2011, 10:26 PM

[Bad_Nick]

Не спирам да се изненадвам приятно от идеите на peterx. По тази тема могат да се изпишат стотици постове и никой няма да се дублира като идея с друг.
Аз ще започна кротко с нещо семпло, но може би и фатално, както го определят някои хора. Лично за мен, след тези думи, всеки от нас би трябвало да си направи собствена равносметка.

"And in the end
the love you take
is equal to the love
you made."

Това е последният ( всъщност единствен ) куплет от последната песен от последния албум на Бийтълс. Преди някой да спори, ще добавя, че "Abbey Road" (1969) е записан хронологически след "Let It Be" (1970).
Може ли някой от нас да направи равносметка пред себе си на тема любов? И ако бъде честен, дали няма да достигне до това същото заключение? (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

[BadGirl]

Има една статия на Джордж Карлин, с размисли за живота. Обичам я! Никога не ми омръзва да я чета и да преоткривам истините, скрити в нея. Ако ми позволите, ще я приложа цялата. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) Няма нужда да коментирам и да правя анализи на казаното, нека всеки сам за себе си направи изводи. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

ЖИВОТЪТ СЕ ИЗМЕРВА НЕ С БРОЯ ВДИШВАНИЯ, КОИТО ПРАВИМ, А С МОМЕНТИТЕ, КОИТО СПИРАТ ДЪХА НИ!

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.

Запомнете! Отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги! Кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Дръжте се за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът се измерва не с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.


Джордж Карлин

[peterx]

Прекрасни включвания (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) !

Статията, качена от BadGirl, ми припомни за едно стихотворение на Киплинг, което ми подари преподавателят ми по литература, когато завърших гимназията. С пожеланието "за попътен вятър в живота и голяма човешко щастие".
Макар че е писано за сина на Киплинг, смятам, че всеки може да открие по нещо ценно за себе си.

Ако

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш краха - зъл предател
еднакво със триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв - и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани
и изхабени - да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш мъж!

Този коментар е бил редактиран от peterx на 27 Jul 2011, 11:35 PM

[Man1akalen]

Много хубава тема, която има доста за разсъжденя, принципи, възгледи, чувства и т.н. Преди бих се включил с доста размисли и страсти, както се казва, но се поизморих от доста човешки черти и не искам да ги предъвкваме.

Та от мен, ето ви една супер любима приказна фраза. Ще запазя информация от къде е, за да е още по мистично. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

Повечето хора мислят, че времето е като река, която тече бързо и сигурно в една посока, но аз видях лицето на времето и мога да ти кажа, те грешат. Времето е океан в буря. Може би се чудиш кой съм аз или защо казвам това. Ела, седни и ще ти разкажа приказка, която никога не си чувала.... (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

Този коментар е бил редактиран от Man1akalen на 28 Jul 2011, 07:29 PM

[mra4na]

Един приятел ми каза наскоро: "Нещата, които не правим, имат също толкова голямо значение, колкото нещата, които правим..."
Оттогава мисля колко много са те, нещата които съм пропуснала да направя за хората, на които истински държа. В пъти повече от тези, които си позволявам да направя. Обвиняваме трудното си ежедневие, много бързаме, заети сме, спазваме дистанция за да не ни мислят за леснодостъпни...безброй глупави причини да скрием чувствата си.
Прочетох по-горе нещо от Бийтълс в смисъл, че накрая всеки получавал толкова любов, колкото е дал !?!
Това са сметки, типични за кварталната бакалия и е нормално да внимаваш какво получаваш за платената стока.
Тук няма чувства, освен ако си бесен, че са те прекарали.(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)
Моето убеждение е точно обратното и изключва аритметиката със знака за равенство. Даваш всичко от себе си, както го усещаш отвътре и не мислиш какво ще получиш. Като руска рулетка е - вероятността да се "застреляш" / в най-хубавия смисъл = щастливо влюбен / е много по-малка от другата - да си останеш разтреперан от безизходица, рухнал от излишно напрежение и с неумолимия въпрос: "А сега накъде?.."
Има и голяма доза късмет, но дори липсата му не ни оправдава, ако не сме се постарали достатъчно.

[Bad_Nick]

Прочетох по-горе нещо от Бийтълс в смисъл, че накрая всеки получавал толкова любов, колкото е дал !?!
Това са сметки, типични за кварталната бакалия и е нормално да внимаваш какво получаваш за платената стока.

Съжалявам да го кажа точно в тази тема, ама усети ли се какво изръси? Май си единствения човек, който не разбра смисъла на това.

[mra4na]

Съжалявам да го кажа точно в тази тема, ама усети ли се какво изръси? Май си единствения човек, който не разбра смисъла на това.

Bad_Nick, опитай се да бъдеш индиферентен, ако не успяваш да си толерантен. Не се нуждая от квалификациите ти и не е учтиво да ме апострофираш.
Има вероятност ти да не си разбрал, каквото съм имала да кажа. Не приемам за вярно твърдението, че всеки получава точно толкова, колкото е дал в една връзка. Не става въпрос за стоково-парични отношения, а за чувства. Само в магазина е препоръчително да преценяваш колко плащаш и какво получаваш, иначе няма сделка. Но темата е друга и моето мнение е, че количествените измерения са неуместни, когато говорим за любов.
Убедена съм, че хората извън сферата на бизнеса са ме разбрали.
Аз също съжалявам, че се налага да се повтарям и да се обяснявам тук.
Благодаря.

[peterx]

Спорете на воля (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) . Затова темата е за смели и отворени души. Не е задължително някой да убеди другия в правотата си. Не е и нужно. Тук всеки е уникален. Неговите мисли за верни за самия Него. Мисля, че е достатъчно да ги покажем, а всеки ще ги разбере по своя си начин. А кой знае, може с тях да разшири хоризонта и на своето мислене (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) .

За цитата на Ники - аз се чудя в кой край идва равносметката. Дали в края на връзката? Или в самия край - на нашия жизнен път (за който според мен най-важният въпрос не е "кога", а "дали"; и когато настъпи моментът отговорът да бъде "Да, струваше си този живот!")? Според мен любовта е двупосочна. Ако е само от едната страна, не е любов, а нещо друго. За да ме разберете, вижте определението за любовта, което съм цитирал в началния си пост. Не можеш да завържеш едно въже само в единия край и да твърдиш, че то свързва две неща, нали? В този смисъл, може би наистина има равенство в любовта (но в песента се говори за "love you made"...).
Аз обаче смятам, че любовта няма количествено измерение. Тя не може да се сравнява. Любимият въпрос "Колко ме обичаш? - Много. - Колко много? - Колкото звездите, небето, вселената..." е изначално неправилен. Любовта е уникална и неповторима връзка между две същества. Тя няма измерение, което да бъде разбрано от хората. Не може да бъде сравнявана нито като количество, нито като начин (в една връзка няма "единият повече обича" или "не ме обича както аз я обичам" - изразяването на любовта е специфично за личността, то не може да бъде същото като при който и да е друг човек).
Ще се върна отново на края. Хората сме крайни създания. Ние имаме като определение своето начало и своя завършек. Трудно е да мислим в други категории. Трудно ги разбираме. Затова и търсим края във всяко едно нещо. Дори и в любовта. Имаме обаче нещо, което не се вписва в тази схема - душата. Тя е частичката божественост в човешкото ни съществуване. Аз свързвам истинската любов именно с душата. А щом душата не умира, можем ли да говорим и за край на любовта...

Ще завърша с един любим цитат от "Островът от предишния ден" на Умберто Еко: „Най-сетне съвършенството на любовта не е да бъдеш любен, а да бъдеш Любящ.”

Този коментар е бил редактиран от peterx на 30 Jul 2011, 12:16 PM

[Iron_Girl]

Спорете на воля (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) . Затова темата е за смели и отворени души. Не е задължително някой да убеди другия в правотата си. Не е и нужно. Тук всеки е уникален. Неговите мисли за верни за самия Него. Мисля, че е достатъчно да ги покажем, а всеки ще ги разбере по своя си начин. А кой знае, може с тях да разшири хоризонта и на своето мислене (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) .

Наистина се е получила интересна полемика. За мен това са изказани различни мнения, а не спор. Мненията са различни , защото и ние хората сме различни по своему и не сме направени по калъп, слава Богу.

И понеже дъблоко се прекланям пред творчеството на Бийтълс (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif) , ще вмъкна още нещичко.

Знаете ли, че...
Куплетът, който предизвика тези интересни разсъждения, всъщност първоначално е бил записан така :

'And in the end, the love you get is equal to the love you give.'

В последствие Джон го променя /това го оставям на вас да разберете / и остава в песента така :
"And, in the end, the love you take is equal to the love you make."

Всеки който се е занимавал с преводаческа дейност знае, че не винаги буквалният превод е изказа и смисъла, който авторът е искал да ни внуши. Затова и тук е хубаво да вникнем малко по философски , а не точно върху любовта между мъж и жена.
Всичко, което генерираме в живота си като отношение към работа, приятели, роднини, семейство, деца, любов, хоби, и др., след време ще се върне като подобно отношение към нас самите /нещо като бумеранг/. Някои го наричат „Законът на привличането“.

Ако е чиста любовта, която си дал и даваш, то тя ще привлече към теб и ще получиш подобна чистота в различните аспекти на живота ти. Едно такова равенство, мисля, че може да се нарече – да живееш в хармония – да обичаш и да бъдеш обичан.

Разбира се, това е идеалният вариант. И няма човек, който да не е отпил и от глътката на разочарованието по пътя да търси тази хармония. Ето затова сме създадени, за да продължим и още нещо много важно трябва да знаем – ИМАМЕ ПРАВОТО НА ИЗБОР !

А за любовта , Джон Ленън го е казал, изпял и показал толкова просто, естествено и истински в една от най-нежните прочувствени лирични песни за любовта. Приятно слушане (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)


http://www.youtube.com/watch?v=2GmVajkqLNU

[Bad_Nick]

Bad_Nick, опитай се да бъдеш индиферентен, ако не успяваш да си толерантен. Не се нуждая от квалификациите ти и не е учтиво да ме апострофираш.
Има вероятност ти да не си разбрал, каквото съм имала да кажа. Не приемам за вярно твърдението, че всеки получава точно толкова, колкото е дал в една връзка. Не става въпрос за стоково-парични отношения, а за чувства. Само в магазина е препоръчително да преценяваш колко плащаш и какво получаваш, иначе няма сделка. Но темата е друга и моето мнение е, че количествените измерения са неуместни, когато говорим за любов.
Убедена съм, че хората извън сферата на бизнеса са ме разбрали.
Аз също съжалявам, че се налага да се повтарям и да се обяснявам тук.
Благодаря.

Смятам. че Iron Girl вече го обясни по чудесен начин. Аз ще се опитам по бакалски и по български:
"Каквото повикало - такова се обадило"
"Каквото си постелеш - на такова ще легнеш"
"...после мечката две години му носила мед" и пр. и пр...

Извини ме, че цял живот се занимавам със сметки, но тук не става дума за търговия. Не се говори за везни, килограми и зарзават. Предполагам, че Джон Ленън е имал предвид да даваш цял живот от себе си, без да търсиш някакви дивиденти и тези жестове ще ти се върнат. И ако искрено си давал, накрая ще се окаже, че и ти си получил. Аз лично смятам, че ще получиш и повече, отколкото си дал. Но кой съм аз, че да опростачвам вижданията на Ленън.
Ще ти призная нещо. Максимата на Ленън в този куплет е вярна. Съдя по собствения си живот и чувствата, които съм дарявал... и какво съм получавал. Извини ме пак за зарзаватчийския манталитет, ама винаги съм получавал повече. Нещо като фючърсна сделка, която се изплаща с по-голям дивидент, отколкото са лихвите в банките.
Сега ме заклейми, че си плащам и данъците (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

Този коментар е бил редактиран от Bad_Nick на 31 Jul 2011, 07:58 PM

[mra4na]

Bad_Nick,
Беше редно да се извиниш за грубия тон, вместо излишни обяснения по цитата. Не споря какво точно е имал предвид Ленън, мир на праха му.
Вариации на тълкуване колкото искаш и това тепърва ще се види в темата. Всеки има мнение на база собствен опит и го защитава, а аз само споделих моето. Няма как да изясняваме позиции, ако не се уважаваме.
Казваш, че си получил повече от живота?
Възможно е, но така се опровергаваш сам. Същото твърдя и аз – даваш и не е ясно кога, какво и колко ще получиш, но никога не е по равно. Може да се раздадеш изцяло, а отсреща нищо. Или пък някой те отрупва с толкова силни чувства, че следваш инстинкта си за самосъхранение и бягаш. В природата има закон за равновесието и „кой дал, кой взел” си е въпрос на късмет дали ще се „уредиш” с късата клечка.
А данъци плащаме всички и на всичко. Също и за това, което получаваме в повече. Знаеш не по-зле от мен, че няма безплатен обяд.
Сметката за това, което смятаме за подарък от съдбата идва, когато най-малко очакваме и винаги ни изненадва неприятно.
(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/unsure.gif)

[Bad_Nick]

Bad_Nick,
Беше редно да се извиниш за грубия тон, вместо излишни обяснения по цитата.

Извинявам се.

[mra4na]

Извинявам се.

Благодаря, оценявам го.
Give Peace A Chance
(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/yes.gif)

[peterx]

Благодаря ви за толерантното и достойно поведение в духа на разбирателството в тази тема (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif) .

[mra4na]

За бодлите на розите или нека си признаем (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/rolleyes.gif)

Всякакви суперлативи за любовта са изречени и аплодирани. Онази, идеалната, която познаваме от приказките, филмите, песните, имагинерната. Любовта, която все търсим / или тя ни намира/ и за която всеки път се кълнем, че най-после сме я срещнали. Вярваме, че тази е истинската и е за цял живот, докато нещо се обърка. В голям процент от случаите, това е нещо просто и вечно като самата любов - изневярата.
Нека поговорим за нея без лицемерие.
Уточнявам - изневяра е всичко, което ни отнема от любимия - работа, интересно хоби, свежа компания колеги или приятели, кола, куче, роднини – всички тези и много други подробности имат потенциала да разрушат връзката ни или поне непоправимо да я напукат. Ефектът е предвидим – отдалечаваме се, затваряме се в себе си, /защото в някакъв момент решаваме, че сме в криза и сме си напълно самодостатъчни/ или просто изневеряваме.
Става въпрос обаче за класически триъгълник или друга геометрична фигура с повече страни, принципите са същите. На всеки от нас се случва да изневери - реално, виртуално, натрапчиво в сънищата или съвсем конкретно в мечтите ни, зависи до колко ни стиска. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/unsure.gif) Както се влюбваме, така и изневеряваме, предимно елементарно. Обзети сме от неистово желание за промяна, загърбваме миналото и газим всичко по пътя си, заслепени от новите си чувства. Заети сме само със себе си. Светът вече изглежда по-цветен и ароматен, зажаднели сме за нещо ново и се втурваме да му се насладим.
Как се справяме в тази ситуация е абсолютно индивидуално и затова е интересно.
1 - Директен сблъсък от типа "картите на масата". Следва: Скандали, сълзи, „ама нали се обичаме, да опитаме пак....” и прочие драми. Реже се веднага и до кокал. Забравяме всичко прекрасно, което сме преживели заедно, проветряваме душата и апартамента си за следващия квартирант и дори си спестяваме на раздяла учтивото: "Всичко хубаво, беше ми приятно". Отдъхваме си, свободни сме и започваме нов живот.
2 - Траем си, за всеки случай, че не е ясно как ще се развият нещата и докато може посядваме и на двата стола. Когато ни разкрият /винаги се случва/, упорито мълчим. Човекът отсреща е онзи същият, който до днес е бил най-близкия ни и има право на обяснение. Не става, гузни сме, не можем да се оправдаем, пък и защо да го правим. Измъкваме се с лозунга: Това е положението, приеми го, по-силно е от мен. И да, ти си прекрасен/прекрасна, но аз не те заслужавам.Т.е. sorry, аз бях дотук. Класика.
3 - Изневеряваме, отричаме до дупка и лъжем като за световно. Така ни е много добре - нещо сигурно, с което сме свикнали си държим на склад. Уютно ни е, по нашия егоистичен начин си го обичаме, а и то ни обича, с всичките ни недостатъци. Никога обаче не устояваме на изкушенията навън . Перманентно има някаква тръпка, гребем с пълни шепи като за последно. Не се изморяваме и не ни омръзва да опитваме как е с други, най-важното - има къде да се върнем, да ни разберат и да ни поглезят. До следващия път.

Има още много да се каже, нали? Сякаш вече чувам в хор: “WTF !?!” (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) , но всички знаем за какво говоря. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

[thankyou]

3 потребители са Ви отговорили с Благодаря!
propaganda, Man1akalen, vikinZeto

[peterx]

Доста сложна тема.
Аз ще тръгна малко по-отдалеч.

Какво е душата? Веднъж ми се наложи да отговоря на подобен въпрос на едно малко момиченце. Сам се изненадах по какъв начин я описах. Затова по-късно реших по памет да запиша своите размисли за душата. Не успях да предам точно думите си, получи се по-"рафинирано" и по-"изчистено" от оригинала, но идеята се запази. А тя е важната, нали?
"Душата е нещо специално вътре в теб. Тя е слънчева като усмивката ти, нежна като милувката на мама, чиста като твоя поглед. Душата знае неща, които не разбираме. Тя е нашият компас. Ако се вслушваме в гласа й, ние винаги ще бъдем на верния път. За съжаление възрастните забравят това и затварят своята душа в най-далечното и тъмно кътче. Правят се, че душата я няма. Но те просто се страхуват. Страхуват се, че душата ще открие грешките им. А може би и с времето просто са спрели да вярват в нея. Но тя е там. Довери й се и винаги търси нейния съвет. Тя ще ти покаже щастието."

Защо започнах с душата ли? Малко по-късно ще стане ясно.

Сега продължавам със своята концепция за любовта.
За мен тя има четири измерения (поне толкова съм открил досега (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) ).
Първото - физическо привличане (основен субект е тялото)
Най-нормалното и обикновено първо се проявява. За много хора то е предостатъчно. Ако сексът е страхотен, какво друго има значение (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) ? Е, и това е любов, но достатъчна ли е?
Второто - интелектуално привличане (основен субект е умът)
Тук става въпрос за хубави разговори, за споделяне на някакви общи интереси и ценности. Обмяна на идеи, мисли, поглед към света, която запленява е двамата участници. Има не малко двойки, които са започнали връзките си на тази основа. Светът на мислите е необятен, но дали може да бъде достатъчен?
Третото - емоционално привличане (основен субект е сърцето)
Време беше да намесим чувствата (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) . Онзи специален трепет на сърцето, радостта да видиш любимата/я, щастието от всичко, което правите заедно. Неустоимо удоволствие, нали? Но може ли това да бъде достатъчно трайно?
Четвъртото - привличането на душите (основен субект е душата)
Ето това е онази любов, имагинерната, нереалната, съвършената... Тук се свързват душите на двама души. Тук без условности знаеш, че това е Човекът за теб, че с Нея/Него можеш да изживееш живота си, а дори и много повече от това. Тук щастието на любимата/я е най-висшата ти цел. Тук не може и да става дума за изневяра, защото цялото ти същество принадлежи на другия.
За мен това е най-висшата форма на любовта. За да я откриеш обаче, има две условия: (1) трябва късмет (който предпочита съдба, предопределение или случайност) - далеч по-трудно е от намирането на четирилистна детелина, и (2) да не си спрял да вярваш в душата си, да не си я затворил в "най-далечното и тъмно кътче". Някой може да каже, че такава любов не съществува. Не е така. Аз съм я виждал с очите си и съм я почувствал с душата си (не говоря за мен; твърде млад съм, за да бъда каквото и да е доказателство за това (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) ). Двама души, чиято любов е преодоляла предразсъдъците, разстоянието, различията, трудностите (дори нещо толкова тежко като невъзможността да имаш дете) и всички превратности на живота. До самия край. Дори след десетилетия заедно тази връзка на душите личеше в погледите им, в разменените думи и докосвания... Красива, чиста, истинска любов.
Рядкостта на тази любов обаче не трябва да ни отчайва. Много връзки просъществуват успешно с комбинация от предните три измерения. Единственият проблем, че за всяко от тях е характерна изневярата. Вече тук всеки трябва да реши кое за него е по-ценно. Струва ли си да загубиш нещо прекрасно, заради моментното удоволствие? Важно е и да се замислим за причините, които са подтикнали нас или партньорът ни към изневяра. Затова от всичките варианти за реакция в подобен случай, винаги за препоръчване е разговорът. В противен случай не лъжеш партньора си, а себе си. Лъжеш се, че нещата са както преди, лъжеш се, че всичко е наред, лъжеш се, че можеш да бъдеш щастлив по този начин. Нито извинението "Още я/го обичам.", нито "Заради децата.", нито "Така ми е добре и мога да си продължа." си струват мълчанието. Защото болката, напрежението, дори да не се усещат веднага, се натрупват и в резултат накрая страдат много повече хора с много по-голяма сила.
За мен изневярата не е нещо непростимо, но е нещо разрушително за връзката. Защото загубата не е в чувствата към другия (любовта не умира просто така), загубата е в доверието. Веднъж дадено трудно изчезва, но веднъж изгубено е почти невъзможно да бъде спечелено отново.
Но дори и да ви сполети изневярата, колкото е да сте наранени, не обръщайте любовта в омраза. Двете са несъвместими. Ако обичате, може да боли до кръв, но не и да мразите (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) .
Един цитат за размисъл по темата (мисля, че има по нещо ценно и за двете страни):
„Нима съпругата ви е ваша собственост? (…) Кой казва, че изневярата я прави по-малко човек, който има своя история? Човек, който също е плакал, обичал, ядосвал се е и се е разочаровал? Ако не сте способен да й простите и да я покорите отново, защо просто не й кажете: „Много съжалявам, ти ме изгуби"?"

Не рискувайте да изгубите любимия човек! Когато осъзнаете колко ценно е това, което сте имали, може вече да е твърде късно...

За останалите видове изневери... Не позволявайте работата, хобито, срещите и т.н. да обсебват цялото ви време. Любовта се крепи на свободата - не ограничавайте любимия човек, но и не изпадайте в крайности. Особено след момента, в който помислите, че сте я/го спечелили. Няма такова нещо - любовта трябва да се поддържа жива във всеки един миг. Дори да са минали вече години. Не спирайте да опознавате любимата/я. Повярвайте, всеки ден ще откривате по нещо ново (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) . Не се оставяйте на течението на забързаното ежедневие. Не приемайте нищо за даденост. Живейте всеки ден не сякаш е последният, а сякаш е първият (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) ! Само така ще вземете максимума от живота.
И, моля ви, не забравяйте душата. Вслушвайте се за нейния глас. Тя е вашият компас!

На всички с търпение да изчетат (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/read.gif) това дълго мнение: благодаря (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif) !

[Iron_Girl]

peterx , имам само едно допълнение към темата - дано повече хора прочетат и осмислят написаното от теб и да открият някъде себе си в тези редове. Умееш да зареждаш с обич и топлина. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif)

[van4et0o]

Страхотна тема, евала. Всичко е описано по прекрасен начин... Браво. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

[mra4na]

peterx, съжалявам, но твоят висок морал не ме убеди. Как да сме сигурни в избора си, че сме постигнали съвършенство и дали истинската любов не е другаде? (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/unsure.gif)
Виж аватара си. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)
Кое е това трудно забележимо нещо, наклонило везната – тяло, ум, сърце, душа? Знам правилния отговор – прекрасната съвкупност от всичко това. На картинката изглежда статично, но положението е крехко и за кратко. Колко малко е нужно да се наклони в обратната посока? Един по-различен поглед и няколко думи, в които влагаме нов смисъл, понякога са достатъчни да открием следващия обект на чувствата си. Става случайно или подсъзнателно си го търсим. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/search.gif) Така аз разглеждам любовта и изневярата, като Ин и Ян. Всяка изневяра в много случаи е първосигнално кръшкане, но може да е начало на нова любов – може би по-истинска и прекрасна от предишната. Затова нека не я отричаме и не я заклеймяваме - има я и дори е полезна. След нея пътищата са три:
- връщаме се към предишната връзка, вече спокойни и напълно уверени, че това е нашият човек.
- започваме от нулата - нова любов, която ни прави по-щастливи, с по-пълни и по-силни емоции.
- за кой ли път установяваме, че всички са еднакви и не си струват усилията, но друго си е сам да стигнеш до този извод.
Във всички случаи сме обогатили опита си, а това си е прогрес. Звучи цинично, но пък е вярно.
Не е задължително да си признаваме, достатъчно е да се вгледаме в себе си.
(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/yes.gif)

[peterx]

С моите аватари по моята глава...
Краткият отговор е - няма как да сме 100% сигурни. Но дали и 1% не е достатъчен? Защото тук не смятам, че са важни процентите.
I don't think it's about moral strength, rather it's about a leap of faith (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) .
Не искам да убедя когото и да било в каквото и да било. Нека всеки прочете и сам за себе си да помисли.
А защо и да не се осмели да сподели тук мислите си?

Затова, mra4na, благодаря ти за активността в темата (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) . Дано и други почерпят от твоя пример (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) .

Този коментар е бил редактиран от peterx на 6 Aug 2011, 12:17 PM

[mra4na]

"Затова, mra4na, благодаря ти за активността в темата (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) . Дано и други почерпят от твоя пример (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) . "

Разчитай на мен за примерите, това го мога. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) Благодаря и аз, удоволствието е изцяло мое. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif)
Желая на всички чудесен ден! Внимавайте, светът е прекрасен и не само спасение дебне отвсякъде - любовта и изневерите също! (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wub.gif)

(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/sun_bespectacled.gif)

Този коментар е бил редактиран от mra4na на 6 Aug 2011, 01:14 PM

[rock68]

Съгласен съм с казаното от mra4na в коментар 20 и 25 за изневярата и любовта, защото такъв е реалния живот и не можем да го отричаме. Всеки сам решава как да постъпи, да се върне към предишната връзка, ако бъде приет или да започне нова. А можем ли да простим една изневяра и да започнем отначало? Защото другия може би все още те обича.

Този коментар е бил редактиран от rock68 на 6 Aug 2011, 09:20 PM

[mra4na]

rock68, благодаря за подкрепата, колега.
Отдавна подозирах, че сме от една кръвна група. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/rock.gif) Предлагам да основем твърдо rock звено за по-голяма свобода в любовта под мотото "Не сме безгрешни, но сме истински". (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/yahoo.gif)

[Bad_Nick]

"Не сме безгрешни, но сме истински"[/i]

Крайно време беше да намесим Азис и Глория в темата (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)
Смятам, че излишно усложнявате нещата.
Робърт Хайнлайн в "Звездни рейнджъри" има една великолепна мисъл : "Правото на избор е единственото реално право, което притежаваме".
Така че всеки си решава сам за себе си и не дължи обяснения на никого. И както обича да казва Bad_Nick : "Няма да живеем цял живот, я".

[mra4na]

Bad_Nick, опитвам се плахо да агитирам за по-голяма свобода в любовта, а ти май проповядваш независим/безразборен секс в духа на Сексуалната революция. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) Имаме напоителна тема за размисъл - любовта без секс и сексът без любов, защото с двете е прекалено лесно, а без двете е пълна скука. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/unsure.gif)

[propaganda]

Здравейте и от мен. Аз също ви представям чужди мисли, а за моите ми липсва мотивация или провокация.
Книгата „Писма от тигана” е подходяща и за мъже, които държат да знаят какво става в главите на жените до и около тях.

Колко време трае Любовта?


Ако сте астрологично грамотни, ще откриете, че звездите могат да обяснят, да подреждат и да придават смисъл – и безспорно ще разберете книгата по-лесно Ако сте се влюбвали поне веднъж до пълно умопомрачение, ще я разберете още по-лесно, а остроумието и самоиронията на героинята ще ви доставят истинско бълбукащо удоволствие.

„Писма от тигана” е книга за съвременната градска жена с много лица – жената, която денем работи в офис, привечер храни децата си, а нощем се взира в звездите и дълбае из вечните въпроси на човешкото битие. Това е книга за духа и магията, за планетите и съдбата, за копнежа и сблъсъка с реалността, за болката и прошката, за срещите и разделите, за катарзиса и промяната, за смеха през сълзи, въпросите без отговор и отговорите без въпроси.

Една книга за любовта.

От редакторката
Анна Димова

[mra4na]

propaganda, браво на теб! (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/clapping.gif)

Първо - искрени благодарности, че прие поканата да се включиш. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif)
Такъв определено те харесвам повече! (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/airkiss.gif) Ще си позволя да отбележа, че с новата си визия категорично си разбил много мъжки сърца, (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/tongue.gif)
но поне спечели възторга на големия брой фенки на Tiesto. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/look.gif)
Само да не пропуснеш на Halloween да се маскираш като Паметника на Альоша. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wzrd.gif)

Обикновено не използвам чужди мисли, но сега не мога да устоя на изкушението и отговарям на предизвикателството съвсем по женски, с
Писмо от една умна жена
Нищо лично. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/pleasantry.gif)

[Bad_Nick]

"Умна жена" е понятие като "доверен адвокат".
Както се казваше в една култова комедия: "Ти използваш тези две думи заедно?"
Извинявам се за просташката вметка извън темата. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

[mra4na]

Извинявам се за просташката вметка извън темата. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif)

За това съм съгласна. Най-после сме на едно мнение... (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/victory.gif)

[peterx]

propaganda, добре си дошъл (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) !
Музата още обикаля широкия свят (пък може и някой друг освен нашия), но и при теб ще дойде. Имай търпение (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) .

Ники, Мрачна, хуморът е добро средство за измъкване от всяка една ситуация (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) .
Нека гледаме ведро на заобикалящия ни свят. При сблъсъка на две култури има два подхода на реакция: "Различното е опасно." или "Различното е забавно." Това лесно може да се сведе и до срещата на различни личности. Като човек с "малко" познания в тази област, ви казвам, че първият подход винаги е имал катастрофални последици. Вторият е постигал наистина чудеса (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/wink.gif) .

Ще обърна темата в малко по-различна посока. Какво е да помагаш? Колко да помагаш? На кого да помагаш? И какъв е смисълът?
Един много добър отговор (поне за мен) дава една притча в прекрасната книга "Продавач на мечти" от Аугусто Кури:

„Веднъж в една огромна гора станало наводнение. Плачът на облаците, който събужда живота, този път бил вестител на смъртта. Големите животни хукнали да се спасяват от удавяне, изоставяйки дори малките си. Тъпчели всичко по пътя си. По-малките животни ги следвали. Само една малка лястовица летяла в обратна посока, оглеждайки се на кого да помогне.
Хиените я забелязали и страшно се изненадали. Казали й: „Ти си луда! Какво би могла да сториш с твоето слабо телце?” Лешоядите изкряскали: „Фантазьорка! Нима не осъзнаваш колко си малка?” Всички се подигравали на малката лястовица. Но тя внимателно търсела някого в беда. Крилата й вече се били изморили, когато видяла едно бебе колибри, борещо се с водата, което всеки момент щяло да се предаде. Въпреки че не умеела да се гмурка, тя се хвърлила във водата, с голямо усилие хванала дребното птиче за лявото крилце и излетяла нагоре с малкото в човката си.
Докато се връщала, срещнала други хиени, които не пропуснали да отбележат: „Откачена! Искаш да станеш героиня!” Но тя не спряла, отдъхнала си едва когато оставила малкото колибри на безопасно място. След часове отново видяла хиените, които се изтягали на сянка. Погледнала ги и отговорила: „Чувствам се достойна да имам крила само когато карам другите да летят с тях.””

Този коментар е бил редактиран от peterx на 10 Sep 2011, 02:01 AM

[propaganda]

mra4na, благодаря за целувките и комплиментите. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thankyou.gif)
На Ваня Кирицова поклон за тази изповед.

Ами сега? Чувствам се като начинаещ артист, сам, на празна сцена и пълна зала.
Не е трудно, скрит зад монитора и клавиатурата, мога да пиша всичко. Вече 4 години е така. Но какъв е смисъла? Иска ми се да знаете повече за мен, а и аз за вас. Може би са нужни откровения, но някой трябва да започне. А аз дори не знам как.
Тази година за мен е пълна с чудеса, но дали няма да свършат, ако ги споделя. Ето, искам, но се страхувам.
Добре. Роден съм на 24.05.196 и някоя си година(ако някой ще се шокирва, сега е момента). Зодията е Близнаци, което значи двойнственост или две в едно. Към това прибавям АB кръвна група, енигма, т.е хората с АB сами не се познават много добре, поради смесването на А и B антигени в различни пропорции, мистериозни, нестандартни и с хамелеонски отговори в общуването. Ми стана четворка(цяло каре), няма скука, а само бъркотии. Ако някой е забелязал странни различия в коментарите или в държането ми, е това е причината. Но си има и добри страни, когато са в синхрон и с обща цел, просто става неудържимо.
Искам да продължа, но е хубаво да се включат и други, кой каквото иска да сподели за себе си. Аз ще продължа да пиша и за други неща, вече засегнати в темата, но моля, нека не съм сам. Лека вечер.

[mra4na]

propaganda, поздравления! (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/goodgood.gif)
Чудесно си го написал - искрено, позитивно и донякъде леко срамежливо, което лично мен ме изненада. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/rolleyes.gif)

Ти не си сам и това не е сбирка на Анонимни алкохолици. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/friends.gif)
Не се притеснявай дали залата е пълна и не го приемай като разголване на някакъв позорен стълб. Тук всичко е по желание, идваме да споделим част от свободното си време, за малко музика и някоя приятелска шега. Без ангажименти, без задни мисли, просто малко почивка след тежък ден. Няма значение, че не се познаваме, достатъчно е компанията да е приятна.
Не е нужно да си носим cv-та, регистрационни талони и технически характеристики за кастинг. Никой никого не пита за размери, обиколки и година на производство. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/secret.gif)
Споделяме, ако пожелаем, това, което ни вълнува – добро или лошо и вероятно се чувстваме по-добре. Различните мнения, в рамките на добрия тон и в духа на толерантност, не пречат да се разбираме и уважаваме.

Какво да кажа аз, с моята трудна зодия... (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/unsure.gif) Необятността на Водолея често се превръща в диагноза и смущава околните с прекаленото си самочувствие и мащабност. За кръвната си група /А1/ не съм се потрудила да потърся информация и се съмнявам някой да се интересува. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/tongue.gif)

Според мен целта на нашия домакин, peterx, е напълно идеална, а идеята е понякога да отваряме душите и сърцата си, за да станем по-добри - към себе си и хората около нас. Още виждам огромните букви на Базиликата в Будапеща:

EGO SUM VIA VERITAS ET VITA

След болестта по-често се замислям какво съм пропуснала да направя, за да не съжалявам за нито един миг от живота си.
Може би сега е редно да помоля за извинение всички, които съм засегнала неволно, откакто съм тук. Всички падаме, ставаме и грешим по пътя си.
Аз вярвам, че е по-лесно да се изправим с помощта на приятел и благодаря на моите. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif)

Този коментар е бил редактиран от mra4na на 10 Sep 2011, 11:17 PM

[Bad_Nick]

Искам да ви предложа една по-различна тема, от това да си броим хромозомите или да следим дали Сатурн е в акседент на Уран. mra4na, нищо лично, ама са те объркали в родилното. Никакъв водолей не си.
Цял живот съм мразил клишетата. "Това просто е така" и без "Защото...".
А аз цял живот съм задавал въпроса "Защо?". Защо, питам аз, трябва да се съобразявам с рамки, поставени от други хора, в повечето случаи по-глупави от мен. Хора, които са поставяли ограничения за другите, без да ги интересува мнението им.
Ще ви дам примери и въпроси.
През последните години най-много ме дразни безумната констатация, която се лее отвсякъде : Аз не слушам чалга, ерго аз съм възпитан, изучен, интелигентен, елит, хай лайф, постигнал съм сам нещо в живота и пр. На обратният полюс се поставят селяните, провинциалистите, простаците, кебапчетата и шкембето и всякаква "нарицателна" простотия. Мога да понеса подобно лицемерие по "българските" телевизии, но онзи ден в отборния чат на Унакс тийм, няколко колеги се надпреварваха да пишат колко мразят чалгата, как само с пистолет, опрян в главата ще идат в чалга клуб и пр. глупости. А аз просто питам Защо? Ще изглеждаш по-интелигентен, ако твърдиш подобни неща, а иначе със сигурност громиш масите в чакараката? Или наистина не слушаш чалга, но се пъчиш да го изтъкнеш? Не искам да пускам на пангара колегите ми, те са просто извадка от една полудяла нация, в която уж има свобода на словото, а всеки се страхува да я използва.
Аз слушам "чалга", както й викат. От 20 години. Имам изграден вкус и във всеки стил мога да открия читавото, мога да гледам и без очилата на предразсъдъците. В българският поп-фолк има невероятно качествени песни - и като текст, и като музика. Ако някой си направи труда да чуе тези песни без предразсъдъци, ще се убеди сам. Но като във всеки един стил музика, над 90% от продукцията е талаш.
Има един плюс на поп-фолка, за който никой не се замисля. Ние, дъртите, помним времената, когато в дискотеките беше задължително 80% от музиката да е българска. Това тогава подсъзнателно ни накара частично да я намразим. В по-нови времена именно поп-фолка накара децата да слушат песни на родния си език.
Има още по-нелицеприятни факти. Кой известен български естраден певец изпя за цялата си кариера някоя класическа наша песен, без да я осере? Азис изпя "Хубаво си, моя горо", както аз искам да я чувам.
Сега, да се върнем в началото. Не съм агитатор на поп-фолка. За всяко настроение имам подходящ стил музика. Всъщност, огромната ми слабост се нарича рокендрол. Умирам и за Леа Иванова, Едит Пиаф, Бийтълс.
Та се чудя аз от коя страна на барикадата съм. Селянин или интелигент? Шкембе или шунка? Боли ма гъза какво мислите.
Преди години, на коктейла на една конференция, една тъпа шунда цъфна с книгата на Пако Рабан под мишница. Щях да падна. Викам си на акъла - тая на интелигетна ли се прави? После се оказа, че неправилно съм я обвинил. Била си забравила сутиените и с книгата се опитвала да отвлече вниманието от ... малкия си бюст.
Давам ви този пример, че е лесно да съдиш, но първо трябва да помислиш.

Обичам да гледам селски фитбол от В група и от Окръжните. Момчетата бачкат цяла седмица, а в неделя отиват да покажат каквото могат. Малко могат, но го правят от сърце и с много желание. Плащат им по 20 лв за победа или една мешана скара след мача. В повечето случаи сами си плащат бензина. Ама играят яко, с огромно желание. Няма спортингбет, няма залози. Има само едно първично желание да победиш ония от съседното село. "Селска чест" от Маскани ще добавите вие. Селска, ама истинска и е чест. И понеже знам, че толкова си могат, не очаквам чудеса на терена, но намирам истински дух. Нищо, че преди мача двамата дежурни полицаи са изгонили овцете или прасето, които са лежали пред едната врата. Поради подобни причини не гледам Шампионски лиги и всякакви други лиги. Както казваше Гацо Бацов - Тия са просяци. Може ли да искаш пари, за да играеш?

Оня ден ме спират едни ченгета до една дежурна хранилка в Бургас. Бях с превишена скорост. Гледат ми документите и почват да ме питат какво работя. Аз много мразя подобни неща, но обичам да се заяждам с такива идиоти. Най-мръсните ченгета са в Бургас. Там, където най-често стават катастрофи, няма полиция никога. Но ги има зад всеки знак 40. Почват да ме разпитват, а аз си трая. Изнервиха се, а аз им казвам да ми пишат акт и че няма да им отговарям на въпросите. Не съм длъжен по закон. Те взеха нещо да си шушукат двамата. После пак взеха да ме разпитват. Винаги играят на "доброто и лошото ченге". Аз си извадих от чантичката един бележник и химикал и поисках да си кажат имената и от кое РПУ са. Имаха баджове, ама написани ръкописно и нищо не се четеше. Взех да им се дървя, че с моите данъци им плащат заплатите и затова ще ми говорят на "вие". Тогава единият вика - тури му сейкото ( демек белезниците ). Взех си телефона и имитирах, че звъня на адвоката си. Счупиха си палките да ми дават знак да продължа. А бях за акт. Карах с 90 на ограничение 40. Един съвсем различен въпрос е кой изтъкнат идиот одобрява поставянето на знаците. На околовръстното, с 3 ленти в едната посока.
Ебах мамата на духа на тази тема, напълних я с битовизми. Ама това ме вълнува и това ще пиша.

Този коментар е бил редактиран от Bad_Nick на 11 Sep 2011, 02:02 AM

[Iron_Girl]

propaganda , поздравявам те за интересната тема / виж как бързо раздвижи музите/, а също и за новия ти аватар. Ако си спомняш , бях коментирала преди време една от старите ти „аватарки“ , а и сигурно разбра, че не се казвам Албена, както си мислеше.Честно казано и на мен ми харесваш повече така. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/good.gif)

А що се отнася до темата за маските, многото лица и т.н., смятам да се включа малко по-различно и ще се изкуша да не цитирам чужди мисли и линкове към клипове, защото наистина има написани неща, които спират дъха, после дълго звучат в мислите ни и не можем да ги изгоним въпреки желанието ни.

Аз, ще ви разкажа една истинска история...
Имената са сменени по съображение. Ще се опитам да я разкажа простичко, без излишни епитети, за да се придържам към сюжета.Това се е случило преди години в Лондон, както винаги мрачен и дъждовен ... Той - James и Тя- Loreen, безкрайно дълго женени, казали си всичко и много не казали, до болка познаващи навиците си, своите положителни и слаби страни. С една дума – нормално средно-статистическо лондонско семейство, приключвайки поредната семейна вечеря около 2200 p.m. Гледайки поредното риалити, популярни и там, преспали с целувка децата отдавна и след това... всеки някак си се сеща, че трябва да довърши нещо служебно на компютъра, останало недовършено през отминалия работен ден. Затварят се в отделните си спални / те не живеят в малки панелки както у нас/, сядат пред личните си компютри , превключват на „on line“ и поглеждат с тайно любопитство към звездното „интернетно“ небе. Той, с профил „Dark Shadow“, Тя с нежния – „Silent angel“. И колкото да е безкрайно това звездно небе, едно съзвездие решава да ги срещне именно там...в нета. И искрата пламва. Онова чувство - като пред инфаркт. Целият трепериш, а още не си докоснал. Самото присъствие, дори виртулно е достатъчно. Минава полунощ, а и двамата разговарят така сякаш тази нощ е създадена само за тях, неподозирайки дори, че ги разделя само една тухлена стена...Не влизам в подробности, но всеки от тях изпитал в този миг нуждата от физическа близост. Така, без да си разменят снимки, поради редица съображения, те си уговорили среща за другия ден. След това превключили компютрите си „off line“, Той –James (Dark Shadow), целунал по навик Нея – Loreen (Silent Angel) за лека нощ и двамата потънали в едно изгарящо очакване за утрешния ден на жадуваната среща. Това, което се е случило на следващия ден всеки може да си представи. Интересното е тук, как са се развили нещата след това. Очакваните варианти са :
(а) бурен втори меден месец и сбъдване на сексуалните фантазии на двамата;
(в)непреодолимо разочарование и тотална раздяла.

Един киносценарист от Hallmark, търсейки интересен сюжет за нов проект, случайно се заинтригувал от тази „звездна“ случка и потърсил това семейството след две години, чудейки се кой вариант ги е е сполетял. А вие, кой вариант (а) или (в) мислите, че се е случил ? Да, но сгрешихте, защото отговорът бил (с) ?!? - Той и Тя отново потънали в руслото на сивото дъждовно лондонско ежедневие, спазвайки стриктно времето за английски чай и вечерни телевизионни риалита. Защото истината е, че всичко, което се е случило е било само в мислите им, там някъде под звездното „интернетно“ небе и съдбовните съзвездия, където всеки иска да извика, да изкрещи това което мисли и чувства, но само там...

И сега по темата. Нека все повече да имаме възможност да се гледаме в ОЧИТЕ и да не се срастваме с монитора на компютъра и нета. Ще се учудите, ако се поровите за статистики в глобален мащаб, кои, кога и защо стоят “on line” повече в нета и поради какви причини. ОЧИТЕ са тези, които единствено издават мислите, позата, маската на лицимерието и лъжата. Ако сте забелязали, този полезен навик да гледаш в очите на другия, го владеят до съвършенство майсторите на покера. А животът си е по природа игра на карти и носи своята анологичност и неповторимост. Не е необходимо да си толкова сериозен и умен винаги, за да изиграеш една игра на „всичко коз“, ако ти са се паднали при раздаването четири валета и две-три девятки, нали?

А МЕД...мед ще има винаги. За това се е погрижила ПРИРОДАТА ! Някои ще го произвеждат, други ще го консумират, трети просто ще отминат и ще коментиран намусени колко е поскъпнала цената или че са просто на диета , някои ще предпочитат мановия пред липовия ...просто шарен е светът, но МЕД, винаги ще има, защото затова се е погрижила ПРИРОДАТА ...ДА ИМА МЕД и едни ОЧИ в които можем да погледнем с медена усмивка !


(IMG:http://agronet.bg/images/stories/pcheli/med-dozi.jpg)

Този коментар е бил редактиран от Iron_Girl на 11 Sep 2011, 02:55 AM

[peterx]

(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif)

[mra4na]

Bad_Nick, не са ме сбъркали, родена съм на 3 февруари и съжалявам, че ти е толкова обидно. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/rolleyes.gif)
От това нещо по-лично... здраве му кажи. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/dntknw.gif)
Няма да коментирам целия ти пост. Изборът на темата и начинът на представянето са право единствено на автора.
Твоят екзистенциален въпрос ме предизвика. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/hmm.gif)

Шкембето присъства в менюто на хора, които си падат по него. Обикновено се хапва по всяко време, в евтини кръчми, на мушама или направо на гола маса, обилно подправено с чесън, червен пипер, люти чушки и на фона на зверска чалга. Контингентът на шкембето е в унисон с качествата му. Хората, които го обичат са същите или подобни шкембета и цялата композиция е в пълна хармония.
За сведение, единственото, което мразя да ям е шкембе. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/sorry.gif)

Виж, шунката е нещо друго. Някак дори по-фино и елитарно звучи. Става да се сервира навсякъде другаде, не цапа и не мирише лошо. Видът, опаковката и калориите са по-различни, дори е логично музикалният фон да е по-изискан. От създаването си е ориентирана към по-интелигентния потребител, което обяснява по-високата й цена. Да го кажем така – не е за наяждане и не е за всеки.

Дали си шкембе или шунка, би трябвало вече да си се самоопределил. А и каза, че те бОли.., т.е. не ти дреме особено.Тогава не питай.
Хората около теб сами се ориентират.
(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/help.gif)

[propaganda]

Здравейте. Тук нещата се поокаляха малко, но пък ми помогнаха да преодолея сценичната треска. Реших, че не трябва да си губя времето с безмислици, а да поизчистя сцената за нови теми в дискусията.

mra4na, не ми стана ясно само това. Дали е добре един зрял мъж да бъде леко срамежлив, да се изчервява и страхува понякога?
А сега извини моето любопитство, но един въпрос не ми дава покой и вече си изгризах ноктите от нерви, мислене и безплодни предположения.
Кой е този български град, намиращ се на около 1000 километра от Будапеща?
Може и да не ми отговаряш, няма да настоявам, нито пък ще ти се пречкам и състезавам с теб повече. Не ми се иска някой ден да видя перото ти от
острата му страна. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/tongue.gif)

Iron_Girl или Ани от Бургас, сега няма грешка, нали. Благодаря ти за хубавите думи и най-вече последните, медените изречения. Искам да ти кажа, че докато ги четях, усетих вкус и аромат на"мед". Стана ми много приятно, за което съм ти признателен.

Последно откровение.

Животът ми до сега премина в седем града, разпръснати далече един от друг из Северна и Южна България. Родих се в първия, а образованието си,
от начално до висше, завърших в следващите три.
Ожених се в петия, а в последните два се родиха прелестните ми дъщери, да са живи и здрави.
А пък през последните седем години около мен има не само три жени, но и куче, Джесика, женско царство. Искам само да вметна, че аз също нощем
съзерцавам небето и звездите, задавам въпроси и търся отговори.

Страстите в живота ми са три.
Първата е книгите. Научих се да сричам и пиша горе-долу на 6 години, благодарение на родителите ми(вечна признателност).
През лятната ваканция след първи клас, една учителка(поклон на теб) запали въображението ми с разказа на един мит и много картинки
от древно-гръцката митология. Даде ми книгата и зачетох за първи път в живота си. Върнах я след една година, а главата ми беше пълна с битки,
герои, богове и богини. Така се започна, после изчетох целия Жyл Верн и след това наред, всичко което имаше у дома. Първата ми класика беше френска, харесах я и продължих с нея. Това четене продължи много години, все така страстно и ненаситно, просто попивах всичко.
Вече не чета, сигурно ми се препълни харда или може би е дошло време да пиша своите собствени книжки. Сега препрочитам Червения дракон
и Мълчанието на агнетата. Томас Харис е невероятен в краткото описание и в тези две малки на вид книги е събрал изключително много и
богата информация.
От него се уча как в няколко изречения да вкарам съдържанието примерно на една цяла страница, използвайки най-точните думи,
а текста да си остане богат и приятен за четене.
От доктор Лектър се уча пък как да се "изключвам" когато положението около мен ми стане непоносимо, а не може да се махна физически.
Това е трудничко, но се получава.
Дано последното не ви се стори налудничаво, но е просто трик, да се пренесеш чрез мислите си другаде, без да ходиш реално до там.

Втората ми страст е музиката. Каква е моята любима знае всеки, който следи музикалната тема. Аз съм от рок и диско поколението
и ще си остана техен фен за цял живот. Съвременната музика ми е приятна, но се превърна в бизнес и не е трайна.
Но рок и най-вече метал баладите ги обожавам. Онези дългокоси момчета, които само с няколко китари, едни ударни и клавишни инструменти сътвориха музика пронизваща душата, влагайки своята собствена.Тя е жива и сега, защото си е просто класика.

Третата ми страст е жената и нейната красота, физическа и душевна. Това вече е много специална тема и заслужава да бъде разгледана
самостоятелно.

И понеже в този монолог няма много за дискутиране(откровения, книги и музика) може да се разгледа примерно темата-чалга.
Ако няма интерес, слагаме кръст и АМИН.
Или започваме нещо друго, което обсъждаме заедно и така.
Лека вечер.

Този коментар е бил редактиран от propaganda на 13 Sep 2011, 06:10 PM

[mra4na]

propaganda, отново аплодисменти за теб и нестихващите изненади. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/victory.gif)
Много съм впечатлена, признавам. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/clapping.gif)
Откакто прие образа на Тиесто, все повече объркваш представата, която съм имала и извинявай, че ми е малко трудно да превключа. Отдавна схванах, че не си готиното маце, но оттогава те възприех като нещо съвсем различно от това, което чета.
Аз съм прям човек и острото перо е само моята директност. Известен факт е, че споделям мнения без недомлъвки, без излишна скромност и без завоалирани форми на прекалена учтивост. Не държа да се харесам на широката публика, радва ме уважението на малко хора, които ме приемат точно такава.
Ние, Водолеите, като цяло сме природно надарени с много добродетели и понякога ни пречи само прекалената горделивост и нетърпимостта към дразнителите. Но пък идеално се разбираме с Близнаците. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/good.gif)
Подкрепям мнението ти за книгите и музиката без забележки.
Това, за което не ми се говори, е чалгата. Нека си има милиони фенове, щом ги радва. На мен не ми влиза под кожата, не ме кара да се събуждам с мелодия или част от текст в главата, не ми се танцува на нея и категорично не ми се връзва с природата. Дискусията е болна и вечна и всеки да слуша каквото си иска, за това няма спор. Хората, които харесвам, също не слушат чалга и не ходят в шкембеджийници.
Има място за всички под слънцето, с което изчерпвам тази тема.

Спри да си гризеш ноктите, за да не те пратят твоите дами принудително на маникюр. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/tongue.gif)
Само за сведение, според Google Earth разстоянието до Будапеща от Пловдив е 981 км., а от Бургас е 1145км. Т.е. градовете са много, а и понякога се налага да заобиколиш заради ремонт. Това е въпрос за ученик от малките класове и няма да обиждам твоята интелигентност с повече указания. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/rolleyes.gif)

Историята на Iron Girl ми прозвуча банално като Love.net. От самото начало за мен нямаше варианти А и В, а С е единственият възможен при тези параметри. Не само при англичаните е така. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/no.gif)
Още в началото на темата предложих да поговорим без лицемерие. Това с медените усмивки в реалността си е много хубаво, но всички ги имаме и аз не виждам конфликт. Това, което искам да попитам е следното:
Колко от нас ще се осмелят да твърдят, че никога не са изпитали чувство към непознат в нета. Емоция от всякакъв характер – обикновен интерес, плаха симпатия, топло приятелство, романтична любов дори изпепеляваща страст. Именно благодарение на тази свобода в общуването сега тук си редим сладки приказки - абсолютно непознати хора, които желаят да поговорят за най-различни неща. Няма разстояния, няма условности, няма морални и финансови пречки и всеки в подходяща компания е свободен да покаже най-доброто от себе си.
Та, питам аз какъв е проблемът тук също да си разменяме медени усмивки, не по-малко истински от реалните? Не приемам съвети кога, колко и с кого да стоя пред монитора, след като това не пречи, а напротив- съвсем естествено допълва и обогатява по неповторим начин реалността.
Още повече от госпожа, която нощем вероятно не търси субтитри във форума. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/hmm.gif)

С това започнах отдавна, в началото на темата: Ако обичате, да поговорим без лицемерие! (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/excl.gif)

Благодаря за вниманието.
(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/thanks.gif)

[vanina_t]

С това започнах отдавна, в началото на темата: Ако обичате, да поговорим без лицемерие! (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/excl.gif)

mra4na, съмнявам се, че това е възможно. Особено при виртуалната комуникация. Хората често имат склонност и желание да представят онази част от и за себе си, която е по-скоро в областта на онзи-който-всъщност-искам-да-съм. В този смисъл едва ли можеш да очакваш искреност в чист вид, често нещата са поза. Съвсем не искам да обидя никого тук - напротив, заради коментари и мнения, които съм чела, уважавам много от обитаващите този форум. И въпреки това си мисля, че лицемерното поведение е присъщо за интернет пространството.

[propaganda]

vanina_t, здравей. Написала си верни неща, но защо ли ми прозвучаха като общи приказки. Не знам кой колко е честен в коментарите си. Мога да
кажа, че в момента вярвам в думите само на една дама с ник mra4na. За себе си само ще напомня, че бях един от инициаторите на форумната среща в Пловдив. Помниш сигурно, че призовах всички да се срещнем на живо, а не само да си пишем по форумите. Имах само едно условие, без чалга
под никакъв предлог. Желаещите бяхме почти пет души-BadGirl, propaganda, tosho_cool, Bad_Nick и може би ти самата. Съжалявам, че изтриха темата и сега пиша по памет. Та искам да те попитам, изброените хора в коя категория ги поставяш: уважаваната или лицемерната? Благодаря ти предварително.

[vanina_t]

vanina_t, здравей. Написала си верни неща, но защо ли ми прозвучаха като общи приказки. Не знам кой колко е честен в коментарите си. Мога да
кажа, че в момента вярвам в думите само на една дама с ник mra4na. За себе си само ще напомня, че бях един от инициаторите на форумната среща в Пловдив. Помниш сигурно, че призовах всички да се срещнем на живо, а не само да си пишем по форумите. Имах само едно условие, без чалга
под никакъв предлог. Желаещите бяхме почти пет души-BadGirl, propaganda, tosho_cool, Bad_Nick и може би ти самата. Съжалявам, че изтриха темата и сега пиша по памет. Та искам да те попитам, изброените хора в коя категория ги поставяш: уважаваната или лицемерната? Благодаря ти предварително.

Добра вечер, propaganda! Това което написах е на база личен опит - общувала съм доста и съм се запознавала лично с хора, които съм срещала в интернет. Не става дума само за този форум.
Питаш ме в коя категория поставям изброените? Та аз нямам впечатления за тях - не съм чела много техни коментари, както и твои (мой пропуск вероятно, съжалявам), единствено Ники познавам отдавна - още от зората на моите напъни в преводите. Как бих могла да ти отговоря?
Ако обаче нещата се въртят пак около чалгата (така и не мога да разбера защо чак толкова внимание й се отделя), аз не слушам чалга в къщи, не слушам в офиса, не слушам, когато съм сама и ми се слуша музика. Но нямам нищо против да бъда в заведение, в което звучи чалга. Мен в коя категория би поставил?
Между другото, и аз съжалявам, че изтриха темата за срещата, идеята беше добра.

[mra4na]

mra4na, съмнявам се, че това е възможно. Особено при виртуалната комуникация. Хората често имат склонност и желание да представят онази част от и за себе си, която е по-скоро в областта на онзи-който-всъщност-искам-да-съм. И въпреки това си мисля, че лицемерното поведение е присъщо за интернет пространството.

vanina_t, (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smile.gif) Аз мисля, че ако не притежаваме изключителен актьорски талант, би трябвало тук да сме същите, каквито сме в реалността. Лицемерие има навсякъде около нас и зависи какъв праг на търпимост имаме. Моят е в долния регистър и често използвам шофьорски похвати. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/dirol.gif) Премигвам с аварийните и давам знак "Абе яааааааааааа У лЕво!" Предпочитам да ме изпреварят, отколкото да караме в една лента.
По-хигиенично е.
Има и друг израз, който чух на една бензиностанция:
"Яж ми куро, Симитли!" (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/mad.gif)
Върши работа. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/smoke.gif)

С извинение към дамите, многоуважаемите модератори и почитаемия Spark. (IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/rolleyes.gif)

Желая ви хубав и искрен ден!
(IMG:http://subsunacs.net/ib/style_emoticons/default/sun_bespectacled.gif)

[propaganda]

Добър вечер vanina_t. След като пишеш в тази тема, при това за първи път, е редно да прочетеш и коментарите.
Чувствам се засегнат и обиден от думите ти и ако си била искрена в изказването си, би трябвало да се извиниш.
Не ми се иска да мисля, че всичко това е преднамерено и с някаква друга цел.

[vanina_t]

Добър вечер vanina_t. След като пишеш в тази тема, при това за първи път, е редно да прочетеш и коментарите.
Чувствам се засегнат и обиден от думите ти и ако си била искрена в изказването си, би трябвало да се извиниш.
Не ми се иска да мисля, че всичко това е преднамерено и с някаква друга цел.

Вярвай ми, не разбирам с какво точно съм те засегнала. Споделих мнение по отношение на лицемерието в интернет общуването, но както вече казах, то е на база личен опит от общуването в различни сайтове. Не виждам защо трябва да се извинявам, че изразявам мнение... Но наистина безкрайно съжалявам, че си се почувствал засегнат и обиден, по никакъв начин - явен или със задни помисли, думите ми не са насочени към теб или някой друг конкретно в този форум.
А колкото до темата - фактът, че се включвам за първи път, не означава, че не я следя и не чета коментарите. Наистина.
Желая ти приятна вечер!